поквара

поквара (български)

поквара ±

ед.ч.		пок·ва·ра
	членувано	пок·ва·ра·та
мн.ч.		пок·ва·ри
	членувано	пок·ва·ри·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. ж., само ед. Разрушаване на моралните принципи, устои.

Етимология

От *po- + *kvar-, старобълг. кварь „загуба, щета“ (ХV в.), диал. кваря „развалям“, сръб. квар, словен. kvar „повреда, загуба, щета“, унг. kár „вреда, щета“ и произв. глаголи в слов. kvariť „развалям“, укр. кварити „погубвам“. *kvar е прабълг. съответствие на старотюрк. qōr (ДТС 457-458), якут., тув. хор „загуба, щета“, които са стари заемки от старомонг. quor, qour „вреда, отрова“, съвр. хор, бурят. хоро, калм. хорн „вреда, отрова“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• разврат, корупция, битово разложение, разпуснатост, безнравственост, развала, деморализация, развратеност, извратеност, падение, провала, декаданс
• влошаване, израждане, корумпиране
• деморализиране, упадък
• зараза, порок
• отклонение от правия път, неискреност, непочтеност
• прелъстяване, обезчестяване, озлочестяване
• поквареност, развратна постъпка
• покваряване, развращаване, разложение
• язва, зло