От праслав. и ИЕ диал. *lъčь (*lukis), нулева отгласна степен на *lučь „лъч“ (*loukis), срв. старобълг. лоучь „лъч“ (Син. тр., Супр., Ман., Сим. сб. 1073, Шестоднев), словен., слов. luč, рус. луч „лъч, светлина“. Тази отгласна степен се среща в староинд. ruciṣ „светлина, блясък, красота“, старопрус. luckis „борина“. Пълната отгласна степен *loukis е представена в староинд. rociṣ „светлина“, rocate „блести, свети“, лат. lūx, род.п. lūcis „светлина“, лит. laukas „животно с бяло петно на челото“, старогр. λευκός „светъл, бял“, гот. liuhaþ, ст.в.нем. lioht „светлина“ (прагерм. *leuh-to-), староирл. luach „ослепително бял“, уелс. llug „блясък“ (пракелт. *louko-), тох. Б lyūke „светлина“.
