ковък
ковък (български)
ед. ч. | м. р. | ко·вък | |
---|---|---|---|
непълен член | ков·кия | ||
пълен член | ков·ки·ят | ||
ж. р. | ков·ка | ||
членувано | ков·ка·та | ||
ср. р. | ков·ко | ||
членувано | ков·ко·то | ||
мн. ч. | ков·ки | ||
членувано | ков·ки·те |
Ковък е като Ловък само че с К
Прилагателно име, тип 80
- Който се поддава на коване.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|