ипотека (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип

  1. възможност кредитор да получи цената на недвижим имот, ако длъжникът не изпълни дълга си (напр. заем); привилегировано обезпечение, вид тежест, осъществявана чрез публична продан

Етимология

гр. hypotheke

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: mortgage (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки: υποθήκη (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански: hipoteca (es)
  • италиански: ipoteca (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи

ипотечен (акт), ипотекарен (длъжник), ипотекиран (имот)