Стилистична фигура, повторение на една и съща дума или израз в дълго изречение или в края на няколко изречения; повторение на думи, изрази или цели стихове в началото и в края на строфата, за да се изтъкне чувството, мисълта или образа, разкрит в тях.

Пример

Посред вълните морски в шемет мудно

проглеждам аз. Вълшебно грей

зора след бурна нощ. В душата чудно

прониква утрен лъч. Немей

и бездната... Море се плиска мудно.

"Възход", Яворов