един
един (български)
Числително име, тип 131
- Числото 1.
- Като неопр. член. За специфициране на определен предмет от говорещия като неопределен пред слушащия. (Един човек мина по моста.)
- Като неопр. местоимение. За изразяване на пренебрежително отношение към предмет или лице. (Той пък е един музикант!)
Етимология
стбълг. ѥдинъ, ѥдина, ѥдино, но и ѥдьнъ, ѥдьна, ѥдьного. Вероятно словосъчетание от *еd- и inъ; виж едва, лат. ессе „ето“, ecquis „който и да е“, нем. etwas „нещо“ от индоевроп. основа на местоименното е-. Втората част включва в себе си -inъ, -ъnъ (срв. ин-ок, ино-странец и др.), сродно с армен. енклитика -in „себе си“, старолат. оinоs „ūnus“, стгрц. οἴνη „единица на зар“, ирл. óin, оеn „един“, нем. ein "един", гот. ains „един“ от ИЕ *oin-, *(w)ein-.
Фразеологични изрази
- В един глас. — Всички едновременно, заедно.
- Един по един. — Един след друг.
- На един дъх. — Разг. Бързо, без спиране.
Превод
Сродни думи
Производни думи
единствен, едничък, единак, единичен, еднопътен, еднократен, еднопосочен, единомислие, едноименен, едновременен, еднодневен, еднодневка