делник (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип

Работен ден.

Етимология

старобълг. дѣльникъ ἐργάτης „полски работник“ (Григ. Наз. ХІ в.), ἐργαστήριον „работилница“ (Супр.). Приела впоследствие значението „работен ден“. Производна на дело.

Фразеологични изрази

Превод

  • албански:  (sq)
  • английски: workday (en)
  • арабски:  (ar)
  • арменски:  (hy)
  • африкаанс:  (af)
  • баски:  (eu)
  • белоруски:  (be)
  • бретонски:  (br)
  • виетнамски:  (vi)
  • грузински:  (ka)
  • гръцки: εργάσιμη ημέρα (el)
  • датски:  (da)
  • есперанто:  (eo)
  • естонски:  (et)
  • иврит:  (he)
  • индонезийски:  (id)
  • интерлингва:  (ia)
  • ирландски:  (ga)
  • исландски:  (is)
  • испански:  (es)
  • италиански:  (it)
  • каталонски:  (ca)
  • китайски:  (zh)
  • корейски:  (ko)
  • корнийски:  (kw)
  • латвийски:  (lv)
  • латински:  (la)
  • литовски:  (lt)
  • люксембургски:  (lb)
  • малайски:  (ms)

Синоними

Сродни думи

Производни думи