главня
главня (български)
ед.ч. | глав·ня | |
---|---|---|
членувано | глав·ня·та | |
мн.ч. | глав·ни | |
членувано | глав·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
старобълг. главьнıа δαλός „главня“ (Парижки псалтир). Субстантивирано прил. *golvьnъ „главен“ със специализация на значението „обгорено от единия край, от главата парче дърво“, срв. чеш. hlavně „глава“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|