Съществително име, женски род
вода́
- вода
Произношение
- МФА: [ˈvɔda]
ед.ч. | во·да | |
---|---|---|
членувано | во·да·та | |
мн.ч. | во·ди | |
членувано | во·ди·те | |
звателна форма | — |
старобълг. вода ὕδωρ (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *voda. Обикновено се смята, че произхожда от хетероклит. ИЕ основа *uod-r/n- „вода“, която в балто-слав. преминава във *vondō-n- по аналогия с дат. п. ед. ч. *vondnes, срв. лит. vanduo, род. п. vandens, латв. udens, старопрус. wundan, но и лат. unda „вълна“, за да се обясни липсата на -а- (виж вада). Но формата *voda би могла да се обясни под влиянието на близък корен *uodh- в лат. vadum, vadus „плитчина“, vadere „газя, бродя“ староангл. wæd, нем. Watt „брод, плитчина“, герм. *wadan „газя“ (ст.-санд. vaða, дат. vade, ст.-фриз. wada, хол. waden, ст.-в.-нем. watan, нем. waten).
|
|
воден, воднист, воденица, вододел, водоливник, вододаен, вододайка, водомер, водомерка, водород, водоносен
вода́
вода́
во̀да
вода́