благонравие
благонравие (български)
ед.ч. | бла·гон·ра·вие | |
---|---|---|
членувано | бла·гон·ра·ви·е·то | |
мн.ч. | бла·гон·ра·вия | |
членувано | бла·гон·ра·ви·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- остар. книж. Добро, морално поведение, държание.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- благонравие в РБЕ на ИБЕ
- благонравие в РБЕ на „Читанка“