бич

бич (български)

бич ±

ед.ч.		бич
	непълен член	би·ча
	пълен член	би·чът
мн.ч.		би·чо·ве
	членувано	би·чо·ве·те
бройна форма		би·ча
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Камшик
2. прен. Напаст, пречка за нещо или някой ("Демокрацията е бич за тираните")

Етимология

ст.-бълг. бичь φραγέλλιον (Зогр., Мар., Асем.). Праслав. *bičь, образуван от *biti, *bьjǫ „бия“, подобно на *bričь < *briti „бръсна“. Нем. Peitsche е заета от чеш. bič или пол. bicz.

Превод

английски: lash, scourge арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: flagelo италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Geißel, die Peitsche (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: bicz (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: бич, плеть словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: бич (sr) тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: ruoska (fi) френски: lanière холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: bič (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• камшик, нагайка
• тормоз, насилие, терор
• наказание, напаст, бедствие, катастрофа, беда, злополука, неволя, катаклизъм
• зло
• епидемия, каламитет

Сродни думи

бия