баба
баба (български)
ед.ч. | ба·ба | |
---|---|---|
членувано | ба·ба·та | |
мн.ч. | ба·би | |
членувано | ба·би·те | |
звателна форма | ба·бо |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Майката на родителите.
- Стара жена.
- Майка на съпруга.
- Жена, която изражда деца (обикновено в домашни условия).
- прен. Мекушав човек, страхливец.
Етимология
Фразеологични изрази
Едно баба знае, едно баба си бае.; Много баби, хилаво дете.; бабини диветини; Трай, бабо, за хубост!
Превод
|
|
Синоними
- старица, бабушкера
- тъща
- акушерка, баячка, врачка
- слабохарактерен, безхарактерен, страхлив, безволев, мекушав, малодушен, мухльо, пъзльо
Сродни думи
Производни думи
Белоруски
Македонски
Руски
Сръбски
Украински
Съществително име, женски род
ба́ба
- баба