атестат (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

  1. Свидетелство за завършено учебно заведение, диплом.
  2. Писмен документ за добити и притежавани права, за начин на извършена работа, за право за получаване на нещо.
  3. Преценка; атестация.
  4. Свидетелство със сведения за произхода на породисти домашни животни.

Етимология

От латинската дума attestatum, означаваща „засвидетелствувано“.

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: certificate
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: certificado
  • италиански: attestato
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: das Zeugnis
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: [[]]
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: [[]]
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: sertifika
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: certificat
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи