академизъм
| ед.ч. | ака·де·ми·зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | ака·де·миз·ма | |
| пълен член | ака·де·миз·мът | |
| мн.ч. | — | |
| членувано | — | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
- мн. няма. м. Истор. Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., ХVII-ХIХ в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството.
- Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение.
Етимология
Фр. académisme.