Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11

  1. мн. няма. м. Истор. Направление в изобразителното изкуство, възникнало най-напред в Италия през XVI в., ХVII-ХIХ в. в други страни, което установява традиционни правила за следване на определени класически образци и се бори с реалистичните течения в изкуството.
  2. Придържане към установените традиции в науката и изкуството, откъснатост от практиката и живота, изразена не в тематиката, а в изразните средства и похвати. // Теоретичност без практическо значение.

Етимология

Фр. académisme.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи