Представени са всички форми на глагола успокоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ус·по·коя ус·по·ко·им
2 лице ус·по·ко·иш ус·по·ко·и·те
3 лице ус·по·кои ус·по·ко·ят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ус·по·ко·их ус·по·ко·их·ме
2 лице ус·по·кои ус·по·ко·их·те
3 лице ус·по·кои ус·по·ко·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ус·по·ко·ях ус·по·ко·ях·ме
2 лице ус·по·ко·е·ше ус·по·ко·ях·те
3 лице ус·по·ко·е·ше ус·по·ко·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоил съм успокоила съм успокоило съм успокоили сме
2 лице успокоил си успокоила си успокоило си успокоили сте
3 лице успокоил е успокоила е успокоило е успокоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях успокоил бях успокоила бях успокоило бяхме успокоили
2 лице беше успокоил беше успокоила беше успокоило бяхте успокоили
3 лице беше успокоил беше успокоила беше успокоило бяха успокоили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще успокоя ще успокоим
2 лице ще успокоиш ще успокоите
3 лице ще успокои ще успокоят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм успокоил ще съм успокоила ще съм успокоило ще сме успокоили
2 лице ще си успокоил ще си успокоила ще си успокоило ще сте успокоили
3 лице ще е успокоил ще е успокоила ще е успокоило ще са успокоили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да успокоя щяхме да успокоим
2 лице щеше да успокоиш щяхте да успокоите
3 лице щеше да успокои щяха да успокоят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм успокоил щях да съм успокоила щях да съм успокоило щяхме да сме успокоили
2 лице щеше да си успокоил щеше да си успокоила щеше да си успокоило щяхте да сте успокоили
3 лице щеше да е успокоил щеше да е успокоила щеше да е успокоило щяха да са успокоили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоял съм успокояла съм успокояло съм успокоели сме
2 лице успокоял си успокояла си успокояло си успокоели сте
3 лице успокоял (е) успокояла (е) успокояло (е) успокоели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоил съм успокоила съм успокоило съм успокоили сме
2 лице успокоил си успокоила си успокоило си успокоили сте
3 лице успокоил (е) успокоила (е) успокоило (е) успокоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм успокоил била съм успокоила било съм успокоило били сме успокоили
2 лице бил си успокоил била си успокоила било си успокоило били сте успокоили
3 лице бил (е) успокоил била (е) успокоила било (е) успокоило били (са) успокоили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да успокоя щяла съм да успокоя щяло съм да успокоя щели сме да успокоим
2 лице щял си да успокоиш щяла си да успокоиш щяло си да успокоиш щели сте да успокоите
3 лице щял (е) да успокои щяла (е) да успокои щяло (е) да успокои щели (са) да успокоят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм успокоил щяла съм да съм успокоила щяло съм да съм успокоило щели сме да сме успокоили
2 лице щял си да си успокоил щяла си да си успокоила щяло си да си успокоило щели сте да сте успокоили
3 лице щял (е) да е успокоил щяла (е) да е успокоила щяло (е) да е успокоило щели (са) да са успокоили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих успокоил бих успокоила бих успокоило бихме успокоили
2 лице би успокоил би успокоила би успокоило бихте успокоили
3 лице би успокоил би успокоила би успокоило биха успокоили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
ус·по·кой ус·по·кой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род ус·по·ко·ен
непълен член ус·по·ко·е·ния
пълен член ус·по·ко·е·ни·ят
женски род ус·по·ко·е·на
членувано ус·по·ко·е·на·та
среден род ус·по·ко·е·но
членувано ус·по·ко·е·но·то
множествено число ус·по·ко·е·ни
членувано ус·по·ко·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род ус·по·ко·ил
непълен член ус·по·ко·и·лия
пълен член ус·по·ко·и·ли·ят
женски род ус·по·ко·и·ла
членувано ус·по·ко·и·ла·та
среден род ус·по·ко·и·ло
членувано ус·по·ко·и·ло·то
множествено число ус·по·ко·и·ли
членувано ус·по·ко·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род ус·по·ко·ял
непълен член ус·по·ко·я·лия
пълен член ус·по·ко·я·ли·ят
женски род ус·по·ко·я·ла
членувано ус·по·ко·я·ла·та
среден род ус·по·ко·я·ло
членувано ус·по·ко·я·ло·то
множествено число ус·по·ко·е·ли
членувано ус·по·ко·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род ус·по·ко·ящ
непълен член ус·по·ко·я·щия
пълен член ус·по·ко·я·щи·ят
женски род ус·по·ко·я·ща
членувано ус·по·ко·я·ща·та
среден род ус·по·ко·я·що
членувано ус·по·ко·я·що·то
множествено число ус·по·ко·я·щи
членувано ус·по·ко·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

ус·по·ко·ей·ки