Представени са всички форми на глагола усамотявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тя·вам уса·мо·тя·ва·ме
2 лице уса·мо·тя·ваш уса·мо·тя·ва·те
3 лице уса·мо·тя·ва уса·мо·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тя·вах уса·мо·тя·вах·ме
2 лице уса·мо·тя·ва уса·мо·тя·вах·те
3 лице уса·мо·тя·ва уса·мо·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тя·вах уса·мо·тя·вах·ме
2 лице уса·мо·тя·ва·ше уса·мо·тя·вах·те
3 лице уса·мо·тя·ва·ше уса·мо·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотявал съм усамотявала съм усамотявало съм усамотявали сме
2 лице усамотявал си усамотявала си усамотявало си усамотявали сте
3 лице усамотявал е усамотявала е усамотявало е усамотявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях усамотявал бях усамотявала бях усамотявало бяхме усамотявали
2 лице беше усамотявал беше усамотявала беше усамотявало бяхте усамотявали
3 лице беше усамотявал беше усамотявала беше усамотявало бяха усамотявали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще усамотявам ще усамотяваме
2 лице ще усамотяваш ще усамотявате
3 лице ще усамотява ще усамотяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм усамотявал ще съм усамотявала ще съм усамотявало ще сме усамотявали
2 лице ще си усамотявал ще си усамотявала ще си усамотявало ще сте усамотявали
3 лице ще е усамотявал ще е усамотявала ще е усамотявало ще са усамотявали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да усамотявам щяхме да усамотяваме
2 лице щеше да усамотяваш щяхте да усамотявате
3 лице щеше да усамотява щяха да усамотяват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм усамотявал щях да съм усамотявала щях да съм усамотявало щяхме да сме усамотявали
2 лице щеше да си усамотявал щеше да си усамотявала щеше да си усамотявало щяхте да сте усамотявали
3 лице щеше да е усамотявал щеше да е усамотявала щеше да е усамотявало щяха да са усамотявали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотявал съм усамотявала съм усамотявало съм усамотявали сме
2 лице усамотявал си усамотявала си усамотявало си усамотявали сте
3 лице усамотявал (е) усамотявала (е) усамотявало (е) усамотявали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотявал съм усамотявала съм усамотявало съм усамотявали сме
2 лице усамотявал си усамотявала си усамотявало си усамотявали сте
3 лице усамотявал (е) усамотявала (е) усамотявало (е) усамотявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм усамотявал била съм усамотявала било съм усамотявало били сме усамотявали
2 лице бил си усамотявал била си усамотявала било си усамотявало били сте усамотявали
3 лице бил (е) усамотявал била (е) усамотявала било (е) усамотявало били (са) усамотявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да усамотявам щяла съм да усамотявам щяло съм да усамотявам щели сме да усамотяваме
2 лице щял си да усамотяваш щяла си да усамотяваш щяло си да усамотяваш щели сте да усамотявате
3 лице щял (е) да усамотява щяла (е) да усамотява щяло (е) да усамотява щели (са) да усамотяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм усамотявал щяла съм да съм усамотявала щяло съм да съм усамотявало щели сме да сме усамотявали
2 лице щял си да си усамотявал щяла си да си усамотявала щяло си да си усамотявало щели сте да сте усамотявали
3 лице щял (е) да е усамотявал щяла (е) да е усамотявала щяло (е) да е усамотявало щели (са) да са усамотявали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих усамотявал бих усамотявала бих усамотявало бихме усамотявали
2 лице би усамотявал би усамотявала би усамотявало бихте усамотявали
3 лице би усамотявал би усамотявала би усамотявало биха усамотявали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
уса·мо·тя·вай уса·мо·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род уса·мо·тя·ван
непълен член уса·мо·тя·ва·ния
пълен член уса·мо·тя·ва·ни·ят
женски род уса·мо·тя·ва·на
членувано уса·мо·тя·ва·на·та
среден род уса·мо·тя·ва·но
членувано уса·мо·тя·ва·но·то
множествено число уса·мо·тя·ва·ни
членувано уса·мо·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род уса·мо·тя·вал
непълен член уса·мо·тя·ва·лия
пълен член уса·мо·тя·ва·ли·ят
женски род уса·мо·тя·ва·ла
членувано уса·мо·тя·ва·ла·та
среден род уса·мо·тя·ва·ло
членувано уса·мо·тя·ва·ло·то
множествено число уса·мо·тя·ва·ли
членувано уса·мо·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род уса·мо·тя·вал
непълен член уса·мо·тя·ва·лия
пълен член уса·мо·тя·ва·ли·ят
женски род уса·мо·тя·ва·ла
членувано уса·мо·тя·ва·ла·та
среден род уса·мо·тя·ва·ло
членувано уса·мо·тя·ва·ло·то
множествено число уса·мо·тя·ва·ли
членувано уса·мо·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род уса·мо·тя·ващ
непълен член уса·мо·тя·ва·щия
пълен член уса·мо·тя·ва·щи·ят
женски род уса·мо·тя·ва·ща
членувано уса·мо·тя·ва·ща·та
среден род уса·мо·тя·ва·що
членувано уса·мо·тя·ва·що·то
множествено число уса·мо·тя·ва·щи
членувано уса·мо·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

уса·мо·тя·вай·ки