Представени са всички форми на глагола усамотя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тя уса·мо·тим
2 лице уса·мо·тиш уса·мо·ти·те
3 лице уса·мо·ти уса·мо·тят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тих уса·мо·тих·ме
2 лице уса·мо·ти уса·мо·тих·те
3 лице уса·мо·ти уса·мо·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тях уса·мо·тях·ме
2 лице уса·мо·те·ше уса·мо·тях·те
3 лице уса·мо·те·ше уса·мо·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотил съм усамотила съм усамотило съм усамотили сме
2 лице усамотил си усамотила си усамотило си усамотили сте
3 лице усамотил е усамотила е усамотило е усамотили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях усамотил бях усамотила бях усамотило бяхме усамотили
2 лице беше усамотил беше усамотила беше усамотило бяхте усамотили
3 лице беше усамотил беше усамотила беше усамотило бяха усамотили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще усамотя ще усамотим
2 лице ще усамотиш ще усамотите
3 лице ще усамоти ще усамотят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм усамотил ще съм усамотила ще съм усамотило ще сме усамотили
2 лице ще си усамотил ще си усамотила ще си усамотило ще сте усамотили
3 лице ще е усамотил ще е усамотила ще е усамотило ще са усамотили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да усамотя щяхме да усамотим
2 лице щеше да усамотиш щяхте да усамотите
3 лице щеше да усамоти щяха да усамотят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм усамотил щях да съм усамотила щях да съм усамотило щяхме да сме усамотили
2 лице щеше да си усамотил щеше да си усамотила щеше да си усамотило щяхте да сте усамотили
3 лице щеше да е усамотил щеше да е усамотила щеше да е усамотило щяха да са усамотили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотял съм усамотяла съм усамотяло съм усамотели сме
2 лице усамотял си усамотяла си усамотяло си усамотели сте
3 лице усамотял (е) усамотяла (е) усамотяло (е) усамотели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотил съм усамотила съм усамотило съм усамотили сме
2 лице усамотил си усамотила си усамотило си усамотили сте
3 лице усамотил (е) усамотила (е) усамотило (е) усамотили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм усамотил била съм усамотила било съм усамотило били сме усамотили
2 лице бил си усамотил била си усамотила било си усамотило били сте усамотили
3 лице бил (е) усамотил била (е) усамотила било (е) усамотило били (са) усамотили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да усамотя щяла съм да усамотя щяло съм да усамотя щели сме да усамотим
2 лице щял си да усамотиш щяла си да усамотиш щяло си да усамотиш щели сте да усамотите
3 лице щял (е) да усамоти щяла (е) да усамоти щяло (е) да усамоти щели (са) да усамотят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм усамотил щяла съм да съм усамотила щяло съм да съм усамотило щели сме да сме усамотили
2 лице щял си да си усамотил щяла си да си усамотила щяло си да си усамотило щели сте да сте усамотили
3 лице щял (е) да е усамотил щяла (е) да е усамотила щяло (е) да е усамотило щели (са) да са усамотили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих усамотил бих усамотила бих усамотило бихме усамотили
2 лице би усамотил би усамотила би усамотило бихте усамотили
3 лице би усамотил би усамотила би усамотило биха усамотили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
уса·мо·ти уса·мо·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род уса·мо·тен
непълен член уса·мо·те·ния
пълен член уса·мо·те·ни·ят
женски род уса·мо·те·на
членувано уса·мо·те·на·та
среден род уса·мо·те·но
членувано уса·мо·те·но·то
множествено число уса·мо·те·ни
членувано уса·мо·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род уса·мо·тил
непълен член уса·мо·ти·лия
пълен член уса·мо·ти·ли·ят
женски род уса·мо·ти·ла
членувано уса·мо·ти·ла·та
среден род уса·мо·ти·ло
членувано уса·мо·ти·ло·то
множествено число уса·мо·ти·ли
членувано уса·мо·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род уса·мо·тял
непълен член уса·мо·тя·лия
пълен член уса·мо·тя·ли·ят
женски род уса·мо·тя·ла
членувано уса·мо·тя·ла·та
среден род уса·мо·тя·ло
членувано уса·мо·тя·ло·то
множествено число уса·мо·те·ли
членувано уса·мо·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род уса·мо·тящ
непълен член уса·мо·тя·щия
пълен член уса·мо·тя·щи·ят
женски род уса·мо·тя·ща
членувано уса·мо·тя·ща·та
среден род уса·мо·тя·що
членувано уса·мо·тя·що·то
множествено число уса·мо·тя·щи
членувано уса·мо·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

уса·мо·тей·ки