Шаблон:Словоформи/упълномощавам

Представени са всички форми на глагола упълномощавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·ща·вам упъл·но·мо·ща·ва·ме
2 лице упъл·но·мо·ща·ваш упъл·но·мо·ща·ва·те
3 лице упъл·но·мо·ща·ва упъл·но·мо·ща·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·ща·вах упъл·но·мо·ща·вах·ме
2 лице упъл·но·мо·ща·ва упъл·но·мо·ща·вах·те
3 лице упъл·но·мо·ща·ва упъл·но·мо·ща·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·ща·вах упъл·но·мо·ща·вах·ме
2 лице упъл·но·мо·ща·ва·ше упъл·но·мо·ща·вах·те
3 лице упъл·но·мо·ща·ва·ше упъл·но·мо·ща·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощавал съм упълномощавала съм упълномощавало съм упълномощавали сме
2 лице упълномощавал си упълномощавала си упълномощавало си упълномощавали сте
3 лице упълномощавал е упълномощавала е упълномощавало е упълномощавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упълномощавал бях упълномощавала бях упълномощавало бяхме упълномощавали
2 лице беше упълномощавал беше упълномощавала беше упълномощавало бяхте упълномощавали
3 лице беше упълномощавал беше упълномощавала беше упълномощавало бяха упълномощавали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще упълномощавам ще упълномощаваме
2 лице ще упълномощаваш ще упълномощавате
3 лице ще упълномощава ще упълномощават


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упълномощавал ще съм упълномощавала ще съм упълномощавало ще сме упълномощавали
2 лице ще си упълномощавал ще си упълномощавала ще си упълномощавало ще сте упълномощавали
3 лице ще е упълномощавал ще е упълномощавала ще е упълномощавало ще са упълномощавали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да упълномощавам щяхме да упълномощаваме
2 лице щеше да упълномощаваш щяхте да упълномощавате
3 лице щеше да упълномощава щяха да упълномощават


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упълномощавал щях да съм упълномощавала щях да съм упълномощавало щяхме да сме упълномощавали
2 лице щеше да си упълномощавал щеше да си упълномощавала щеше да си упълномощавало щяхте да сте упълномощавали
3 лице щеше да е упълномощавал щеше да е упълномощавала щеше да е упълномощавало щяха да са упълномощавали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощавал съм упълномощавала съм упълномощавало съм упълномощавали сме
2 лице упълномощавал си упълномощавала си упълномощавало си упълномощавали сте
3 лице упълномощавал (е) упълномощавала (е) упълномощавало (е) упълномощавали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощавал съм упълномощавала съм упълномощавало съм упълномощавали сме
2 лице упълномощавал си упълномощавала си упълномощавало си упълномощавали сте
3 лице упълномощавал (е) упълномощавала (е) упълномощавало (е) упълномощавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упълномощавал била съм упълномощавала било съм упълномощавало били сме упълномощавали
2 лице бил си упълномощавал била си упълномощавала било си упълномощавало били сте упълномощавали
3 лице бил (е) упълномощавал била (е) упълномощавала било (е) упълномощавало били (са) упълномощавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упълномощавам щяла съм да упълномощавам щяло съм да упълномощавам щели сме да упълномощаваме
2 лице щял си да упълномощаваш щяла си да упълномощаваш щяло си да упълномощаваш щели сте да упълномощавате
3 лице щял (е) да упълномощава щяла (е) да упълномощава щяло (е) да упълномощава щели (са) да упълномощават


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упълномощавал щяла съм да съм упълномощавала щяло съм да съм упълномощавало щели сме да сме упълномощавали
2 лице щял си да си упълномощавал щяла си да си упълномощавала щяло си да си упълномощавало щели сте да сте упълномощавали
3 лице щял (е) да е упълномощавал щяла (е) да е упълномощавала щяло (е) да е упълномощавало щели (са) да са упълномощавали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упълномощавал бих упълномощавала бих упълномощавало бихме упълномощавали
2 лице би упълномощавал би упълномощавала би упълномощавало бихте упълномощавали
3 лице би упълномощавал би упълномощавала би упълномощавало биха упълномощавали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
упъл·но·мо·ща·вай упъл·но·мо·ща·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род упъл·но·мо·ща·ван
непълен член упъл·но·мо·ща·ва·ния
пълен член упъл·но·мо·ща·ва·ни·ят
женски род упъл·но·мо·ща·ва·на
членувано упъл·но·мо·ща·ва·на·та
среден род упъл·но·мо·ща·ва·но
членувано упъл·но·мо·ща·ва·но·то
множествено число упъл·но·мо·ща·ва·ни
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род упъл·но·мо·ща·вал
непълен член упъл·но·мо·ща·ва·лия
пълен член упъл·но·мо·ща·ва·ли·ят
женски род упъл·но·мо·ща·ва·ла
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ла·та
среден род упъл·но·мо·ща·ва·ло
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ло·то
множествено число упъл·но·мо·ща·ва·ли
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род упъл·но·мо·ща·вал
непълен член упъл·но·мо·ща·ва·лия
пълен член упъл·но·мо·ща·ва·ли·ят
женски род упъл·но·мо·ща·ва·ла
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ла·та
среден род упъл·но·мо·ща·ва·ло
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ло·то
множествено число упъл·но·мо·ща·ва·ли
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род упъл·но·мо·ща·ващ
непълен член упъл·но·мо·ща·ва·щия
пълен член упъл·но·мо·ща·ва·щи·ят
женски род упъл·но·мо·ща·ва·ща
членувано упъл·но·мо·ща·ва·ща·та
среден род упъл·но·мо·ща·ва·що
членувано упъл·но·мо·ща·ва·що·то
множествено число упъл·но·мо·ща·ва·щи
членувано упъл·но·мо·ща·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

упъл·но·мо·ща·вай·ки