Представени са всички форми на глагола слухтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице слух·тя слух·тим
2 лице слух·тиш слух·ти·те
3 лице слух·ти слух·тят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице слух·тях слух·тях·ме
2 лице слух·тя слух·тях·те
3 лице слух·тя слух·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице слух·тях слух·тях·ме
2 лице слух·те·ше слух·тях·те
3 лице слух·те·ше слух·тя·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице слухтял е слухтяла е слухтяло е слухтели са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях слухтял бях слухтяла бях слухтяло бяхме слухтели
2 лице беше слухтял беше слухтяла беше слухтяло бяхте слухтели
3 лице беше слухтял беше слухтяла беше слухтяло бяха слухтели


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще слухтя ще слухтим
2 лице ще слухтиш ще слухтите
3 лице ще слухти ще слухтят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм слухтял ще съм слухтяла ще съм слухтяло ще сме слухтели
2 лице ще си слухтял ще си слухтяла ще си слухтяло ще сте слухтели
3 лице ще е слухтял ще е слухтяла ще е слухтяло ще са слухтели


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да слухтя щяхме да слухтим
2 лице щеше да слухтиш щяхте да слухтите
3 лице щеше да слухти щяха да слухтят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм слухтял щях да съм слухтяла щях да съм слухтяло щяхме да сме слухтели
2 лице щеше да си слухтял щеше да си слухтяла щеше да си слухтяло щяхте да сте слухтели
3 лице щеше да е слухтял щеше да е слухтяла щеше да е слухтяло щяха да са слухтели


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице слухтял (е) слухтяла (е) слухтяло (е) слухтели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице слухтял съм слухтяла съм слухтяло съм слухтели сме
2 лице слухтял си слухтяла си слухтяло си слухтели сте
3 лице слухтял (е) слухтяла (е) слухтяло (е) слухтели (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм слухтял била съм слухтяла било съм слухтяло били сме слухтели
2 лице бил си слухтял била си слухтяла било си слухтяло били сте слухтели
3 лице бил (е) слухтял била (е) слухтяла било (е) слухтяло били (са) слухтели


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да слухтя щяла съм да слухтя щяло съм да слухтя щели сме да слухтим
2 лице щял си да слухтиш щяла си да слухтиш щяло си да слухтиш щели сте да слухтите
3 лице щял (е) да слухти щяла (е) да слухти щяло (е) да слухти щели (са) да слухтят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм слухтял щяла съм да съм слухтяла щяло съм да съм слухтяло щели сме да сме слухтели
2 лице щял си да си слухтял щяла си да си слухтяла щяло си да си слухтяло щели сте да сте слухтели
3 лице щял (е) да е слухтял щяла (е) да е слухтяла щяло (е) да е слухтяло щели (са) да са слухтели


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих слухтял бих слухтяла бих слухтяло бихме слухтели
2 лице би слухтял би слухтяла би слухтяло бихте слухтели
3 лице би слухтял би слухтяла би слухтяло биха слухтели


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
слух·ти слух·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род слух·тян
непълен член слух·тя·ния
пълен член слух·тя·ни·ят
женски род слух·тя·на
членувано слух·тя·на·та
среден род слух·тя·но
членувано слух·тя·но·то
множествено число слух·те·ни
членувано слух·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род слух·тял
непълен член слух·те·лия
пълен член слух·те·ли·ят
женски род слух·тя·ла
членувано слух·тя·ла·та
среден род слух·тя·ло
членувано слух·тя·ло·то
множествено число слух·те·ли
членувано слух·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род слух·тял
непълен член слух·тя·лия
пълен член слух·тя·ли·ят
женски род слух·тя·ла
членувано слух·тя·ла·та
среден род слух·тя·ло
членувано слух·тя·ло·то
множествено число слух·те·ли
членувано слух·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род слух·тящ
непълен член слух·тя·щия
пълен член слух·тя·щи·ят
женски род слух·тя·ща
членувано слух·тя·ща·та
среден род слух·тя·що
членувано слух·тя·що·то
множествено число слух·тя·щи
членувано слух·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

слух·тей·ки