Представени са всички форми на глагола самообвиня. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице са·мо·об·ви·ня са·мо·об·ви·ним
2 лице са·мо·об·ви·ниш са·мо·об·ви·ни·те
3 лице са·мо·об·ви·ни са·мо·об·ви·нят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице са·мо·об·ви·них са·мо·об·ви·них·ме
2 лице са·мо·об·ви·ни са·мо·об·ви·них·те
3 лице са·мо·об·ви·ни са·мо·об·ви·ни·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице са·мо·об·ви·нях са·мо·об·ви·нях·ме
2 лице са·мо·об·ви·не·ше са·мо·об·ви·нях·те
3 лице са·мо·об·ви·не·ше са·мо·об·ви·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинил съм самообвинила съм самообвинило съм самообвинили сме
2 лице самообвинил си самообвинила си самообвинило си самообвинили сте
3 лице самообвинил е самообвинила е самообвинило е самообвинили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самообвинил бях самообвинила бях самообвинило бяхме самообвинили
2 лице беше самообвинил беше самообвинила беше самообвинило бяхте самообвинили
3 лице беше самообвинил беше самообвинила беше самообвинило бяха самообвинили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще самообвиня ще самообвиним
2 лице ще самообвиниш ще самообвините
3 лице ще самообвини ще самообвинят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самообвинил ще съм самообвинила ще съм самообвинило ще сме самообвинили
2 лице ще си самообвинил ще си самообвинила ще си самообвинило ще сте самообвинили
3 лице ще е самообвинил ще е самообвинила ще е самообвинило ще са самообвинили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да самообвиня щяхме да самообвиним
2 лице щеше да самообвиниш щяхте да самообвините
3 лице щеше да самообвини щяха да самообвинят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самообвинил щях да съм самообвинила щях да съм самообвинило щяхме да сме самообвинили
2 лице щеше да си самообвинил щеше да си самообвинила щеше да си самообвинило щяхте да сте самообвинили
3 лице щеше да е самообвинил щеше да е самообвинила щеше да е самообвинило щяха да са самообвинили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинял съм самообвиняла съм самообвиняло съм самообвинели сме
2 лице самообвинял си самообвиняла си самообвиняло си самообвинели сте
3 лице самообвинял (е) самообвиняла (е) самообвиняло (е) самообвинели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самообвинил съм самообвинила съм самообвинило съм самообвинили сме
2 лице самообвинил си самообвинила си самообвинило си самообвинили сте
3 лице самообвинил (е) самообвинила (е) самообвинило (е) самообвинили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самообвинил била съм самообвинила било съм самообвинило били сме самообвинили
2 лице бил си самообвинил била си самообвинила било си самообвинило били сте самообвинили
3 лице бил (е) самообвинил била (е) самообвинила било (е) самообвинило били (са) самообвинили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самообвиня щяла съм да самообвиня щяло съм да самообвиня щели сме да самообвиним
2 лице щял си да самообвиниш щяла си да самообвиниш щяло си да самообвиниш щели сте да самообвините
3 лице щял (е) да самообвини щяла (е) да самообвини щяло (е) да самообвини щели (са) да самообвинят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самообвинил щяла съм да съм самообвинила щяло съм да съм самообвинило щели сме да сме самообвинили
2 лице щял си да си самообвинил щяла си да си самообвинила щяло си да си самообвинило щели сте да сте самообвинили
3 лице щял (е) да е самообвинил щяла (е) да е самообвинила щяло (е) да е самообвинило щели (са) да са самообвинили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самообвинил бих самообвинила бих самообвинило бихме самообвинили
2 лице би самообвинил би самообвинила би самообвинило бихте самообвинили
3 лице би самообвинил би самообвинила би самообвинило биха самообвинили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
са·мо·об·ви·ни са·мо·об·ви·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род са·мо·об·ви·нен
непълен член са·мо·об·ви·не·ния
пълен член са·мо·об·ви·не·ни·ят
женски род са·мо·об·ви·не·на
членувано са·мо·об·ви·не·на·та
среден род са·мо·об·ви·не·но
членувано са·мо·об·ви·не·но·то
множествено число са·мо·об·ви·не·ни
членувано са·мо·об·ви·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род са·мо·об·ви·нил
непълен член са·мо·об·ви·ни·лия
пълен член са·мо·об·ви·ни·ли·ят
женски род са·мо·об·ви·ни·ла
членувано са·мо·об·ви·ни·ла·та
среден род са·мо·об·ви·ни·ло
членувано са·мо·об·ви·ни·ло·то
множествено число са·мо·об·ви·ни·ли
членувано са·мо·об·ви·ни·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род са·мо·об·ви·нял
непълен член са·мо·об·ви·ня·лия
пълен член са·мо·об·ви·ня·ли·ят
женски род са·мо·об·ви·ня·ла
членувано са·мо·об·ви·ня·ла·та
среден род са·мо·об·ви·ня·ло
членувано са·мо·об·ви·ня·ло·то
множествено число са·мо·об·ви·не·ли
членувано са·мо·об·ви·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род са·мо·об·ви·нящ
непълен член са·мо·об·ви·ня·щия
пълен член са·мо·об·ви·ня·щи·ят
женски род са·мо·об·ви·ня·ща
членувано са·мо·об·ви·ня·ща·та
среден род са·мо·об·ви·ня·що
членувано са·мо·об·ви·ня·що·то
множествено число са·мо·об·ви·ня·щи
членувано са·мо·об·ви·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

са·мо·об·ви·ней·ки