Представени са всички форми на глагола разфучавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·фу·ча·вам раз·фу·ча·ва·ме
2 лице раз·фу·ча·ваш раз·фу·ча·ва·те
3 лице раз·фу·ча·ва раз·фу·ча·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·фу·ча·вах раз·фу·ча·вах·ме
2 лице раз·фу·ча·ва раз·фу·ча·вах·те
3 лице раз·фу·ча·ва раз·фу·ча·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·фу·ча·вах раз·фу·ча·вах·ме
2 лице раз·фу·ча·ва·ше раз·фу·ча·вах·те
3 лице раз·фу·ча·ва·ше раз·фу·ча·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице разфучавал е разфучавала е разфучавало е разфучавали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разфучавал бях разфучавала бях разфучавало бяхме разфучавали
2 лице беше разфучавал беше разфучавала беше разфучавало бяхте разфучавали
3 лице беше разфучавал беше разфучавала беше разфучавало бяха разфучавали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще разфучавам ще разфучаваме
2 лице ще разфучаваш ще разфучавате
3 лице ще разфучава ще разфучават


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разфучавал ще съм разфучавала ще съм разфучавало ще сме разфучавали
2 лице ще си разфучавал ще си разфучавала ще си разфучавало ще сте разфучавали
3 лице ще е разфучавал ще е разфучавала ще е разфучавало ще са разфучавали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да разфучавам щяхме да разфучаваме
2 лице щеше да разфучаваш щяхте да разфучавате
3 лице щеше да разфучава щяха да разфучават


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разфучавал щях да съм разфучавала щях да съм разфучавало щяхме да сме разфучавали
2 лице щеше да си разфучавал щеше да си разфучавала щеше да си разфучавало щяхте да сте разфучавали
3 лице щеше да е разфучавал щеше да е разфучавала щеше да е разфучавало щяха да са разфучавали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице разфучавал (е) разфучавала (е) разфучавало (е) разфучавали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице разфучавал (е) разфучавала (е) разфучавало (е) разфучавали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разфучавал била съм разфучавала било съм разфучавало били сме разфучавали
2 лице бил си разфучавал била си разфучавала било си разфучавало били сте разфучавали
3 лице бил (е) разфучавал била (е) разфучавала било (е) разфучавало били (са) разфучавали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разфучавам щяла съм да разфучавам щяло съм да разфучавам щели сме да разфучаваме
2 лице щял си да разфучаваш щяла си да разфучаваш щяло си да разфучаваш щели сте да разфучавате
3 лице щял (е) да разфучава щяла (е) да разфучава щяло (е) да разфучава щели (са) да разфучават


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разфучавал щяла съм да съм разфучавала щяло съм да съм разфучавало щели сме да сме разфучавали
2 лице щял си да си разфучавал щяла си да си разфучавала щяло си да си разфучавало щели сте да сте разфучавали
3 лице щял (е) да е разфучавал щяла (е) да е разфучавала щяло (е) да е разфучавало щели (са) да са разфучавали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разфучавал бих разфучавала бих разфучавало бихме разфучавали
2 лице би разфучавал би разфучавала би разфучавало бихте разфучавали
3 лице би разфучавал би разфучавала би разфучавало биха разфучавали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
раз·фу·ча·вай раз·фу·ча·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·фу·ча·ван
непълен член раз·фу·ча·ва·ния
пълен член раз·фу·ча·ва·ни·ят
женски род раз·фу·ча·ва·на
членувано раз·фу·ча·ва·на·та
среден род раз·фу·ча·ва·но
членувано раз·фу·ча·ва·но·то
множествено число раз·фу·ча·ва·ни
членувано раз·фу·ча·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·фу·ча·вал
непълен член раз·фу·ча·ва·лия
пълен член раз·фу·ча·ва·ли·ят
женски род раз·фу·ча·ва·ла
членувано раз·фу·ча·ва·ла·та
среден род раз·фу·ча·ва·ло
членувано раз·фу·ча·ва·ло·то
множествено число раз·фу·ча·ва·ли
членувано раз·фу·ча·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·фу·ча·вал
непълен член раз·фу·ча·ва·лия
пълен член раз·фу·ча·ва·ли·ят
женски род раз·фу·ча·ва·ла
членувано раз·фу·ча·ва·ла·та
среден род раз·фу·ча·ва·ло
членувано раз·фу·ча·ва·ло·то
множествено число раз·фу·ча·ва·ли
членувано раз·фу·ча·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·фу·ча·ващ
непълен член раз·фу·ча·ва·щия
пълен член раз·фу·ча·ва·щи·ят
женски род раз·фу·ча·ва·ща
членувано раз·фу·ча·ва·ща·та
среден род раз·фу·ча·ва·що
членувано раз·фу·ча·ва·що·то
множествено число раз·фу·ча·ва·щи
членувано раз·фу·ча·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

раз·фу·ча·вай·ки