Представени са всички форми на глагола разлютя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тя раз·лю·тим
2 лице раз·лю·тиш раз·лю·ти·те
3 лице раз·лю·ти раз·лю·тят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тих раз·лю·тих·ме
2 лице раз·лю·ти раз·лю·тих·те
3 лице раз·лю·ти раз·лю·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·лю·тях раз·лю·тях·ме
2 лице раз·лю·те·ше раз·лю·тях·те
3 лице раз·лю·те·ше раз·лю·тя·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютил съм разлютила съм разлютило съм разлютили сме
2 лице разлютил си разлютила си разлютило си разлютили сте
3 лице разлютил е разлютила е разлютило е разлютили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разлютил бях разлютила бях разлютило бяхме разлютили
2 лице беше разлютил беше разлютила беше разлютило бяхте разлютили
3 лице беше разлютил беше разлютила беше разлютило бяха разлютили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще разлютя ще разлютим
2 лице ще разлютиш ще разлютите
3 лице ще разлюти ще разлютят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разлютил ще съм разлютила ще съм разлютило ще сме разлютили
2 лице ще си разлютил ще си разлютила ще си разлютило ще сте разлютили
3 лице ще е разлютил ще е разлютила ще е разлютило ще са разлютили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да разлютя щяхме да разлютим
2 лице щеше да разлютиш щяхте да разлютите
3 лице щеше да разлюти щяха да разлютят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разлютил щях да съм разлютила щях да съм разлютило щяхме да сме разлютили
2 лице щеше да си разлютил щеше да си разлютила щеше да си разлютило щяхте да сте разлютили
3 лице щеше да е разлютил щеше да е разлютила щеше да е разлютило щяха да са разлютили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютял съм разлютяла съм разлютяло съм разлютели сме
2 лице разлютял си разлютяла си разлютяло си разлютели сте
3 лице разлютял (е) разлютяла (е) разлютяло (е) разлютели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разлютил съм разлютила съм разлютило съм разлютили сме
2 лице разлютил си разлютила си разлютило си разлютили сте
3 лице разлютил (е) разлютила (е) разлютило (е) разлютили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разлютил била съм разлютила било съм разлютило били сме разлютили
2 лице бил си разлютил била си разлютила било си разлютило били сте разлютили
3 лице бил (е) разлютил била (е) разлютила било (е) разлютило били (са) разлютили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разлютя щяла съм да разлютя щяло съм да разлютя щели сме да разлютим
2 лице щял си да разлютиш щяла си да разлютиш щяло си да разлютиш щели сте да разлютите
3 лице щял (е) да разлюти щяла (е) да разлюти щяло (е) да разлюти щели (са) да разлютят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разлютил щяла съм да съм разлютила щяло съм да съм разлютило щели сме да сме разлютили
2 лице щял си да си разлютил щяла си да си разлютила щяло си да си разлютило щели сте да сте разлютили
3 лице щял (е) да е разлютил щяла (е) да е разлютила щяло (е) да е разлютило щели (са) да са разлютили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разлютил бих разлютила бих разлютило бихме разлютили
2 лице би разлютил би разлютила би разлютило бихте разлютили
3 лице би разлютил би разлютила би разлютило биха разлютили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
раз·лю·ти раз·лю·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·лю·тен
непълен член раз·лю·те·ния
пълен член раз·лю·те·ни·ят
женски род раз·лю·те·на
членувано раз·лю·те·на·та
среден род раз·лю·те·но
членувано раз·лю·те·но·то
множествено число раз·лю·те·ни
членувано раз·лю·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·лю·тил
непълен член раз·лю·ти·лия
пълен член раз·лю·ти·ли·ят
женски род раз·лю·ти·ла
членувано раз·лю·ти·ла·та
среден род раз·лю·ти·ло
членувано раз·лю·ти·ло·то
множествено число раз·лю·ти·ли
членувано раз·лю·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·лю·тял
непълен член раз·лю·тя·лия
пълен член раз·лю·тя·ли·ят
женски род раз·лю·тя·ла
членувано раз·лю·тя·ла·та
среден род раз·лю·тя·ло
членувано раз·лю·тя·ло·то
множествено число раз·лю·те·ли
членувано раз·лю·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·лю·тящ
непълен член раз·лю·тя·щия
пълен член раз·лю·тя·щи·ят
женски род раз·лю·тя·ща
членувано раз·лю·тя·ща·та
среден род раз·лю·тя·що
членувано раз·лю·тя·що·то
множествено число раз·лю·тя·щи
членувано раз·лю·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

раз·лю·тей·ки