Представени са всички форми на глагола разкулача. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·ку·ла·ча раз·ку·ла·чим
2 лице раз·ку·ла·чиш раз·ку·ла·чи·те
3 лице раз·ку·ла·чи раз·ку·ла·чат


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·ку·ла·чих раз·ку·ла·чих·ме
2 лице раз·ку·ла·чи раз·ку·ла·чих·те
3 лице раз·ку·ла·чи раз·ку·ла·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице раз·ку·ла·чех раз·ку·ла·чех·ме
2 лице раз·ку·ла·че·ше раз·ку·ла·чех·те
3 лице раз·ку·ла·че·ше раз·ку·ла·че·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачил съм разкулачила съм разкулачило съм разкулачили сме
2 лице разкулачил си разкулачила си разкулачило си разкулачили сте
3 лице разкулачил е разкулачила е разкулачило е разкулачили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разкулачил бях разкулачила бях разкулачило бяхме разкулачили
2 лице беше разкулачил беше разкулачила беше разкулачило бяхте разкулачили
3 лице беше разкулачил беше разкулачила беше разкулачило бяха разкулачили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще разкулача ще разкулачим
2 лице ще разкулачиш ще разкулачите
3 лице ще разкулачи ще разкулачат


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разкулачил ще съм разкулачила ще съм разкулачило ще сме разкулачили
2 лице ще си разкулачил ще си разкулачила ще си разкулачило ще сте разкулачили
3 лице ще е разкулачил ще е разкулачила ще е разкулачило ще са разкулачили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да разкулача щяхме да разкулачим
2 лице щеше да разкулачиш щяхте да разкулачите
3 лице щеше да разкулачи щяха да разкулачат


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разкулачил щях да съм разкулачила щях да съм разкулачило щяхме да сме разкулачили
2 лице щеше да си разкулачил щеше да си разкулачила щеше да си разкулачило щяхте да сте разкулачили
3 лице щеше да е разкулачил щеше да е разкулачила щеше да е разкулачило щяха да са разкулачили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачел съм разкулачела съм разкулачело съм разкулачели сме
2 лице разкулачел си разкулачела си разкулачело си разкулачели сте
3 лице разкулачел (е) разкулачела (е) разкулачело (е) разкулачели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разкулачил съм разкулачила съм разкулачило съм разкулачили сме
2 лице разкулачил си разкулачила си разкулачило си разкулачили сте
3 лице разкулачил (е) разкулачила (е) разкулачило (е) разкулачили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разкулачил била съм разкулачила било съм разкулачило били сме разкулачили
2 лице бил си разкулачил била си разкулачила било си разкулачило били сте разкулачили
3 лице бил (е) разкулачил била (е) разкулачила било (е) разкулачило били (са) разкулачили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разкулача щяла съм да разкулача щяло съм да разкулача щели сме да разкулачим
2 лице щял си да разкулачиш щяла си да разкулачиш щяло си да разкулачиш щели сте да разкулачите
3 лице щял (е) да разкулачи щяла (е) да разкулачи щяло (е) да разкулачи щели (са) да разкулачат


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разкулачил щяла съм да съм разкулачила щяло съм да съм разкулачило щели сме да сме разкулачили
2 лице щял си да си разкулачил щяла си да си разкулачила щяло си да си разкулачило щели сте да сте разкулачили
3 лице щял (е) да е разкулачил щяла (е) да е разкулачила щяло (е) да е разкулачило щели (са) да са разкулачили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разкулачил бих разкулачила бих разкулачило бихме разкулачили
2 лице би разкулачил би разкулачила би разкулачило бихте разкулачили
3 лице би разкулачил би разкулачила би разкулачило биха разкулачили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
раз·ку·ла·чи раз·ку·ла·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·ку·ла·чен
непълен член раз·ку·ла·че·ния
пълен член раз·ку·ла·че·ни·ят
женски род раз·ку·ла·че·на
членувано раз·ку·ла·че·на·та
среден род раз·ку·ла·че·но
членувано раз·ку·ла·че·но·то
множествено число раз·ку·ла·че·ни
членувано раз·ку·ла·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·ку·ла·чил
непълен член раз·ку·ла·чи·лия
пълен член раз·ку·ла·чи·ли·ят
женски род раз·ку·ла·чи·ла
членувано раз·ку·ла·чи·ла·та
среден род раз·ку·ла·чи·ло
членувано раз·ку·ла·чи·ло·то
множествено число раз·ку·ла·чи·ли
членувано раз·ку·ла·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·ку·ла·чел
непълен член раз·ку·ла·че·лия
пълен член раз·ку·ла·че·ли·ят
женски род раз·ку·ла·че·ла
членувано раз·ку·ла·че·ла·та
среден род раз·ку·ла·че·ло
членувано раз·ку·ла·че·ло·то
множествено число раз·ку·ла·че·ли
членувано раз·ку·ла·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род раз·ку·ла·чещ
непълен член раз·ку·ла·че·щия
пълен член раз·ку·ла·че·щи·ят
женски род раз·ку·ла·че·ща
членувано раз·ку·ла·че·ща·та
среден род раз·ку·ла·че·що
членувано раз·ку·ла·че·що·то
множествено число раз·ку·ла·че·щи
членувано раз·ку·ла·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

раз·ку·ла·чей·ки