Представени са всички форми на глагола разбунвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице раз·бун·вам раз·бун·ва·ме
2 лице раз·бун·ваш раз·бун·ва·те
3 лице раз·бун·ва раз·бун·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице раз·бун·вах раз·бун·вах·ме
2 лице раз·бун·ва раз·бун·вах·те
3 лице раз·бун·ва раз·бун·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице раз·бун·вах раз·бун·вах·ме
2 лице раз·бун·ва·ше раз·бун·вах·те
3 лице раз·бун·ва·ше раз·бун·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице разбунвал е разбунвала е разбунвало е разбунвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбунвал бях разбунвала бях разбунвало бяхме разбунвали
2 лице беше разбунвал беше разбунвала беше разбунвало бяхте разбунвали
3 лице беше разбунвал беше разбунвала беше разбунвало бяха разбунвали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще разбунвам ще разбунваме
2 лице ще разбунваш ще разбунвате
3 лице ще разбунва ще разбунват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбунвал ще съм разбунвала ще съм разбунвало ще сме разбунвали
2 лице ще си разбунвал ще си разбунвала ще си разбунвало ще сте разбунвали
3 лице ще е разбунвал ще е разбунвала ще е разбунвало ще са разбунвали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да разбунвам щяхме да разбунваме
2 лице щеше да разбунваш щяхте да разбунвате
3 лице щеше да разбунва щяха да разбунват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбунвал щях да съм разбунвала щях да съм разбунвало щяхме да сме разбунвали
2 лице щеше да си разбунвал щеше да си разбунвала щеше да си разбунвало щяхте да сте разбунвали
3 лице щеше да е разбунвал щеше да е разбунвала щеше да е разбунвало щяха да са разбунвали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице разбунвал (е) разбунвала (е) разбунвало (е) разбунвали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунвал съм разбунвала съм разбунвало съм разбунвали сме
2 лице разбунвал си разбунвала си разбунвало си разбунвали сте
3 лице разбунвал (е) разбунвала (е) разбунвало (е) разбунвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбунвал била съм разбунвала било съм разбунвало били сме разбунвали
2 лице бил си разбунвал била си разбунвала било си разбунвало били сте разбунвали
3 лице бил (е) разбунвал била (е) разбунвала било (е) разбунвало били (са) разбунвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбунвам щяла съм да разбунвам щяло съм да разбунвам щели сме да разбунваме
2 лице щял си да разбунваш щяла си да разбунваш щяло си да разбунваш щели сте да разбунвате
3 лице щял (е) да разбунва щяла (е) да разбунва щяло (е) да разбунва щели (са) да разбунват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбунвал щяла съм да съм разбунвала щяло съм да съм разбунвало щели сме да сме разбунвали
2 лице щял си да си разбунвал щяла си да си разбунвала щяло си да си разбунвало щели сте да сте разбунвали
3 лице щял (е) да е разбунвал щяла (е) да е разбунвала щяло (е) да е разбунвало щели (са) да са разбунвали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбунвал бих разбунвала бих разбунвало бихме разбунвали
2 лице би разбунвал би разбунвала би разбунвало бихте разбунвали
3 лице би разбунвал би разбунвала би разбунвало биха разбунвали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
раз·бун·вай раз·бун·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род раз·бун·ван
непълен член раз·бун·ва·ния
пълен член раз·бун·ва·ни·ят
женски род раз·бун·ва·на
членувано раз·бун·ва·на·та
среден род раз·бун·ва·но
членувано раз·бун·ва·но·то
множествено число раз·бун·ва·ни
членувано раз·бун·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род раз·бун·вал
непълен член раз·бун·ва·лия
пълен член раз·бун·ва·ли·ят
женски род раз·бун·ва·ла
членувано раз·бун·ва·ла·та
среден род раз·бун·ва·ло
членувано раз·бун·ва·ло·то
множествено число раз·бун·ва·ли
членувано раз·бун·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род раз·бун·вал
непълен член раз·бун·ва·лия
пълен член раз·бун·ва·ли·ят
женски род раз·бун·ва·ла
членувано раз·бун·ва·ла·та
среден род раз·бун·ва·ло
членувано раз·бун·ва·ло·то
множествено число раз·бун·ва·ли
членувано раз·бун·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род раз·бун·ващ
непълен член раз·бун·ва·щия
пълен член раз·бун·ва·щи·ят
женски род раз·бун·ва·ща
членувано раз·бун·ва·ща·та
среден род раз·бун·ва·що
членувано раз·бун·ва·що·то
множествено число раз·бун·ва·щи
членувано раз·бун·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

раз·бун·вай·ки