Представени са всички форми на глагола прокънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тя·вам про·кън·тя·ва·ме
2 лице про·кън·тя·ваш про·кън·тя·ва·те
3 лице про·кън·тя·ва про·кън·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тя·вах про·кън·тя·вах·ме
2 лице про·кън·тя·ва про·кън·тя·вах·те
3 лице про·кън·тя·ва про·кън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тя·вах про·кън·тя·вах·ме
2 лице про·кън·тя·ва·ше про·кън·тя·вах·те
3 лице про·кън·тя·ва·ше про·кън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтявал съм прокънтявала съм прокънтявало съм прокънтявали сме
2 лице прокънтявал си прокънтявала си прокънтявало си прокънтявали сте
3 лице прокънтявал е прокънтявала е прокънтявало е прокънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокънтявал бях прокънтявала бях прокънтявало бяхме прокънтявали
2 лице беше прокънтявал беше прокънтявала беше прокънтявало бяхте прокънтявали
3 лице беше прокънтявал беше прокънтявала беше прокънтявало бяха прокънтявали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще прокънтявам ще прокънтяваме
2 лице ще прокънтяваш ще прокънтявате
3 лице ще прокънтява ще прокънтяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокънтявал ще съм прокънтявала ще съм прокънтявало ще сме прокънтявали
2 лице ще си прокънтявал ще си прокънтявала ще си прокънтявало ще сте прокънтявали
3 лице ще е прокънтявал ще е прокънтявала ще е прокънтявало ще са прокънтявали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да прокънтявам щяхме да прокънтяваме
2 лице щеше да прокънтяваш щяхте да прокънтявате
3 лице щеше да прокънтява щяха да прокънтяват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокънтявал щях да съм прокънтявала щях да съм прокънтявало щяхме да сме прокънтявали
2 лице щеше да си прокънтявал щеше да си прокънтявала щеше да си прокънтявало щяхте да сте прокънтявали
3 лице щеше да е прокънтявал щеше да е прокънтявала щеше да е прокънтявало щяха да са прокънтявали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтявал съм прокънтявала съм прокънтявало съм прокънтявали сме
2 лице прокънтявал си прокънтявала си прокънтявало си прокънтявали сте
3 лице прокънтявал (е) прокънтявала (е) прокънтявало (е) прокънтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтявал съм прокънтявала съм прокънтявало съм прокънтявали сме
2 лице прокънтявал си прокънтявала си прокънтявало си прокънтявали сте
3 лице прокънтявал (е) прокънтявала (е) прокънтявало (е) прокънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокънтявал била съм прокънтявала било съм прокънтявало били сме прокънтявали
2 лице бил си прокънтявал била си прокънтявала било си прокънтявало били сте прокънтявали
3 лице бил (е) прокънтявал била (е) прокънтявала било (е) прокънтявало били (са) прокънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокънтявам щяла съм да прокънтявам щяло съм да прокънтявам щели сме да прокънтяваме
2 лице щял си да прокънтяваш щяла си да прокънтяваш щяло си да прокънтяваш щели сте да прокънтявате
3 лице щял (е) да прокънтява щяла (е) да прокънтява щяло (е) да прокънтява щели (са) да прокънтяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокънтявал щяла съм да съм прокънтявала щяло съм да съм прокънтявало щели сме да сме прокънтявали
2 лице щял си да си прокънтявал щяла си да си прокънтявала щяло си да си прокънтявало щели сте да сте прокънтявали
3 лице щял (е) да е прокънтявал щяла (е) да е прокънтявала щяло (е) да е прокънтявало щели (са) да са прокънтявали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокънтявал бих прокънтявала бих прокънтявало бихме прокънтявали
2 лице би прокънтявал би прокънтявала би прокънтявало бихте прокънтявали
3 лице би прокънтявал би прокънтявала би прокънтявало биха прокънтявали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
про·кън·тя·вай про·кън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·кън·тя·ван
непълен член про·кън·тя·ва·ния
пълен член про·кън·тя·ва·ни·ят
женски род про·кън·тя·ва·на
членувано про·кън·тя·ва·на·та
среден род про·кън·тя·ва·но
членувано про·кън·тя·ва·но·то
множествено число про·кън·тя·ва·ни
членувано про·кън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·кън·тя·вал
непълен член про·кън·тя·ва·лия
пълен член про·кън·тя·ва·ли·ят
женски род про·кън·тя·ва·ла
членувано про·кън·тя·ва·ла·та
среден род про·кън·тя·ва·ло
членувано про·кън·тя·ва·ло·то
множествено число про·кън·тя·ва·ли
членувано про·кън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·кън·тя·вал
непълен член про·кън·тя·ва·лия
пълен член про·кън·тя·ва·ли·ят
женски род про·кън·тя·ва·ла
членувано про·кън·тя·ва·ла·та
среден род про·кън·тя·ва·ло
членувано про·кън·тя·ва·ло·то
множествено число про·кън·тя·ва·ли
членувано про·кън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·кън·тя·ващ
непълен член про·кън·тя·ва·щия
пълен член про·кън·тя·ва·щи·ят
женски род про·кън·тя·ва·ща
членувано про·кън·тя·ва·ща·та
среден род про·кън·тя·ва·що
членувано про·кън·тя·ва·що·то
множествено число про·кън·тя·ва·щи
членувано про·кън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

про·кън·тя·вай·ки