Представени са всички форми на глагола прокънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тя про·кън·тим
2 лице про·кън·тиш про·кън·ти·те
3 лице про·кън·ти про·кън·тят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тях про·кън·тях·ме
2 лице про·кън·тя про·кън·тях·те
3 лице про·кън·тя про·кън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тях про·кън·тях·ме
2 лице про·кън·те·ше про·кън·тях·те
3 лице про·кън·те·ше про·кън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице прокънтял е прокънтяла е прокънтяло е прокънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокънтял бях прокънтяла бях прокънтяло бяхме прокънтели
2 лице беше прокънтял беше прокънтяла беше прокънтяло бяхте прокънтели
3 лице беше прокънтял беше прокънтяла беше прокънтяло бяха прокънтели


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще прокънтя ще прокънтим
2 лице ще прокънтиш ще прокънтите
3 лице ще прокънти ще прокънтят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокънтял ще съм прокънтяла ще съм прокънтяло ще сме прокънтели
2 лице ще си прокънтял ще си прокънтяла ще си прокънтяло ще сте прокънтели
3 лице ще е прокънтял ще е прокънтяла ще е прокънтяло ще са прокънтели


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да прокънтя щяхме да прокънтим
2 лице щеше да прокънтиш щяхте да прокънтите
3 лице щеше да прокънти щяха да прокънтят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокънтял щях да съм прокънтяла щях да съм прокънтяло щяхме да сме прокънтели
2 лице щеше да си прокънтял щеше да си прокънтяла щеше да си прокънтяло щяхте да сте прокънтели
3 лице щеше да е прокънтял щеше да е прокънтяла щеше да е прокънтяло щяха да са прокънтели


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице прокънтял (е) прокънтяла (е) прокънтяло (е) прокънтели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице прокънтял (е) прокънтяла (е) прокънтяло (е) прокънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокънтял била съм прокънтяла било съм прокънтяло били сме прокънтели
2 лице бил си прокънтял била си прокънтяла било си прокънтяло били сте прокънтели
3 лице бил (е) прокънтял била (е) прокънтяла било (е) прокънтяло били (са) прокънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокънтя щяла съм да прокънтя щяло съм да прокънтя щели сме да прокънтим
2 лице щял си да прокънтиш щяла си да прокънтиш щяло си да прокънтиш щели сте да прокънтите
3 лице щял (е) да прокънти щяла (е) да прокънти щяло (е) да прокънти щели (са) да прокънтят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокънтял щяла съм да съм прокънтяла щяло съм да съм прокънтяло щели сме да сме прокънтели
2 лице щял си да си прокънтял щяла си да си прокънтяла щяло си да си прокънтяло щели сте да сте прокънтели
3 лице щял (е) да е прокънтял щяла (е) да е прокънтяла щяло (е) да е прокънтяло щели (са) да са прокънтели


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокънтял бих прокънтяла бих прокънтяло бихме прокънтели
2 лице би прокънтял би прокънтяла би прокънтяло бихте прокънтели
3 лице би прокънтял би прокънтяла би прокънтяло биха прокънтели


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
про·кън·ти про·кън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·кън·тян
непълен член про·кън·тя·ния
пълен член про·кън·тя·ни·ят
женски род про·кън·тя·на
членувано про·кън·тя·на·та
среден род про·кън·тя·но
членувано про·кън·тя·но·то
множествено число про·кън·те·ни
членувано про·кън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·кън·тял
непълен член про·кън·те·лия
пълен член про·кън·те·ли·ят
женски род про·кън·тя·ла
членувано про·кън·тя·ла·та
среден род про·кън·тя·ло
членувано про·кън·тя·ло·то
множествено число про·кън·те·ли
членувано про·кън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·кън·тял
непълен член про·кън·тя·лия
пълен член про·кън·тя·ли·ят
женски род про·кън·тя·ла
членувано про·кън·тя·ла·та
среден род про·кън·тя·ло
членувано про·кън·тя·ло·то
множествено число про·кън·те·ли
членувано про·кън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род про·кън·тящ
непълен член про·кън·тя·щия
пълен член про·кън·тя·щи·ят
женски род про·кън·тя·ща
членувано про·кън·тя·ща·та
среден род про·кън·тя·що
членувано про·кън·тя·що·то
множествено число про·кън·тя·щи
членувано про·кън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

про·кън·тей·ки