Шаблон:Словоформи/прозвънтявам

Представени са всички форми на глагола прозвънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тя·вам проз·вън·тя·ва·ме
2 лице проз·вън·тя·ваш проз·вън·тя·ва·те
3 лице проз·вън·тя·ва проз·вън·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тя·вах проз·вън·тя·вах·ме
2 лице проз·вън·тя·ва проз·вън·тя·вах·те
3 лице проз·вън·тя·ва проз·вън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тя·вах проз·вън·тя·вах·ме
2 лице проз·вън·тя·ва·ше проз·вън·тя·вах·те
3 лице проз·вън·тя·ва·ше проз·вън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтявал съм прозвънтявала съм прозвънтявало съм прозвънтявали сме
2 лице прозвънтявал си прозвънтявала си прозвънтявало си прозвънтявали сте
3 лице прозвънтявал е прозвънтявала е прозвънтявало е прозвънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прозвънтявал бях прозвънтявала бях прозвънтявало бяхме прозвънтявали
2 лице беше прозвънтявал беше прозвънтявала беше прозвънтявало бяхте прозвънтявали
3 лице беше прозвънтявал беше прозвънтявала беше прозвънтявало бяха прозвънтявали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще прозвънтявам ще прозвънтяваме
2 лице ще прозвънтяваш ще прозвънтявате
3 лице ще прозвънтява ще прозвънтяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прозвънтявал ще съм прозвънтявала ще съм прозвънтявало ще сме прозвънтявали
2 лице ще си прозвънтявал ще си прозвънтявала ще си прозвънтявало ще сте прозвънтявали
3 лице ще е прозвънтявал ще е прозвънтявала ще е прозвънтявало ще са прозвънтявали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да прозвънтявам щяхме да прозвънтяваме
2 лице щеше да прозвънтяваш щяхте да прозвънтявате
3 лице щеше да прозвънтява щяха да прозвънтяват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прозвънтявал щях да съм прозвънтявала щях да съм прозвънтявало щяхме да сме прозвънтявали
2 лице щеше да си прозвънтявал щеше да си прозвънтявала щеше да си прозвънтявало щяхте да сте прозвънтявали
3 лице щеше да е прозвънтявал щеше да е прозвънтявала щеше да е прозвънтявало щяха да са прозвънтявали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтявал съм прозвънтявала съм прозвънтявало съм прозвънтявали сме
2 лице прозвънтявал си прозвънтявала си прозвънтявало си прозвънтявали сте
3 лице прозвънтявал (е) прозвънтявала (е) прозвънтявало (е) прозвънтявали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтявал съм прозвънтявала съм прозвънтявало съм прозвънтявали сме
2 лице прозвънтявал си прозвънтявала си прозвънтявало си прозвънтявали сте
3 лице прозвънтявал (е) прозвънтявала (е) прозвънтявало (е) прозвънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прозвънтявал била съм прозвънтявала било съм прозвънтявало били сме прозвънтявали
2 лице бил си прозвънтявал била си прозвънтявала било си прозвънтявало били сте прозвънтявали
3 лице бил (е) прозвънтявал била (е) прозвънтявала било (е) прозвънтявало били (са) прозвънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прозвънтявам щяла съм да прозвънтявам щяло съм да прозвънтявам щели сме да прозвънтяваме
2 лице щял си да прозвънтяваш щяла си да прозвънтяваш щяло си да прозвънтяваш щели сте да прозвънтявате
3 лице щял (е) да прозвънтява щяла (е) да прозвънтява щяло (е) да прозвънтява щели (са) да прозвънтяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прозвънтявал щяла съм да съм прозвънтявала щяло съм да съм прозвънтявало щели сме да сме прозвънтявали
2 лице щял си да си прозвънтявал щяла си да си прозвънтявала щяло си да си прозвънтявало щели сте да сте прозвънтявали
3 лице щял (е) да е прозвънтявал щяла (е) да е прозвънтявала щяло (е) да е прозвънтявало щели (са) да са прозвънтявали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прозвънтявал бих прозвънтявала бих прозвънтявало бихме прозвънтявали
2 лице би прозвънтявал би прозвънтявала би прозвънтявало бихте прозвънтявали
3 лице би прозвънтявал би прозвънтявала би прозвънтявало биха прозвънтявали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
проз·вън·тя·вай проз·вън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род проз·вън·тя·ван
непълен член проз·вън·тя·ва·ния
пълен член проз·вън·тя·ва·ни·ят
женски род проз·вън·тя·ва·на
членувано проз·вън·тя·ва·на·та
среден род проз·вън·тя·ва·но
членувано проз·вън·тя·ва·но·то
множествено число проз·вън·тя·ва·ни
членувано проз·вън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род проз·вън·тя·вал
непълен член проз·вън·тя·ва·лия
пълен член проз·вън·тя·ва·ли·ят
женски род проз·вън·тя·ва·ла
членувано проз·вън·тя·ва·ла·та
среден род проз·вън·тя·ва·ло
членувано проз·вън·тя·ва·ло·то
множествено число проз·вън·тя·ва·ли
членувано проз·вън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род проз·вън·тя·вал
непълен член проз·вън·тя·ва·лия
пълен член проз·вън·тя·ва·ли·ят
женски род проз·вън·тя·ва·ла
членувано проз·вън·тя·ва·ла·та
среден род проз·вън·тя·ва·ло
членувано проз·вън·тя·ва·ло·то
множествено число проз·вън·тя·ва·ли
членувано проз·вън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род проз·вън·тя·ващ
непълен член проз·вън·тя·ва·щия
пълен член проз·вън·тя·ва·щи·ят
женски род проз·вън·тя·ва·ща
членувано проз·вън·тя·ва·ща·та
среден род проз·вън·тя·ва·що
членувано проз·вън·тя·ва·що·то
множествено число проз·вън·тя·ва·щи
членувано проз·вън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

проз·вън·тя·вай·ки