Представени са всички форми на глагола прозвънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тя проз·вън·тим
2 лице проз·вън·тиш проз·вън·ти·те
3 лице проз·вън·ти проз·вън·тят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тях проз·вън·тях·ме
2 лице проз·вън·тя проз·вън·тях·те
3 лице проз·вън·тя проз·вън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице проз·вън·тях проз·вън·тях·ме
2 лице проз·вън·те·ше проз·вън·тях·те
3 лице проз·вън·те·ше проз·вън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтял съм прозвънтяла съм прозвънтяло съм прозвънтели сме
2 лице прозвънтял си прозвънтяла си прозвънтяло си прозвънтели сте
3 лице прозвънтял е прозвънтяла е прозвънтяло е прозвънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прозвънтял бях прозвънтяла бях прозвънтяло бяхме прозвънтели
2 лице беше прозвънтял беше прозвънтяла беше прозвънтяло бяхте прозвънтели
3 лице беше прозвънтял беше прозвънтяла беше прозвънтяло бяха прозвънтели


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще прозвънтя ще прозвънтим
2 лице ще прозвънтиш ще прозвънтите
3 лице ще прозвънти ще прозвънтят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прозвънтял ще съм прозвънтяла ще съм прозвънтяло ще сме прозвънтели
2 лице ще си прозвънтял ще си прозвънтяла ще си прозвънтяло ще сте прозвънтели
3 лице ще е прозвънтял ще е прозвънтяла ще е прозвънтяло ще са прозвънтели


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да прозвънтя щяхме да прозвънтим
2 лице щеше да прозвънтиш щяхте да прозвънтите
3 лице щеше да прозвънти щяха да прозвънтят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прозвънтял щях да съм прозвънтяла щях да съм прозвънтяло щяхме да сме прозвънтели
2 лице щеше да си прозвънтял щеше да си прозвънтяла щеше да си прозвънтяло щяхте да сте прозвънтели
3 лице щеше да е прозвънтял щеше да е прозвънтяла щеше да е прозвънтяло щяха да са прозвънтели


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтял съм прозвънтяла съм прозвънтяло съм прозвънтели сме
2 лице прозвънтял си прозвънтяла си прозвънтяло си прозвънтели сте
3 лице прозвънтял (е) прозвънтяла (е) прозвънтяло (е) прозвънтели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прозвънтял съм прозвънтяла съм прозвънтяло съм прозвънтели сме
2 лице прозвънтял си прозвънтяла си прозвънтяло си прозвънтели сте
3 лице прозвънтял (е) прозвънтяла (е) прозвънтяло (е) прозвънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прозвънтял била съм прозвънтяла било съм прозвънтяло били сме прозвънтели
2 лице бил си прозвънтял била си прозвънтяла било си прозвънтяло били сте прозвънтели
3 лице бил (е) прозвънтял била (е) прозвънтяла било (е) прозвънтяло били (са) прозвънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прозвънтя щяла съм да прозвънтя щяло съм да прозвънтя щели сме да прозвънтим
2 лице щял си да прозвънтиш щяла си да прозвънтиш щяло си да прозвънтиш щели сте да прозвънтите
3 лице щял (е) да прозвънти щяла (е) да прозвънти щяло (е) да прозвънти щели (са) да прозвънтят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прозвънтял щяла съм да съм прозвънтяла щяло съм да съм прозвънтяло щели сме да сме прозвънтели
2 лице щял си да си прозвънтял щяла си да си прозвънтяла щяло си да си прозвънтяло щели сте да сте прозвънтели
3 лице щял (е) да е прозвънтял щяла (е) да е прозвънтяла щяло (е) да е прозвънтяло щели (са) да са прозвънтели


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прозвънтял бих прозвънтяла бих прозвънтяло бихме прозвънтели
2 лице би прозвънтял би прозвънтяла би прозвънтяло бихте прозвънтели
3 лице би прозвънтял би прозвънтяла би прозвънтяло биха прозвънтели


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
проз·вън·ти проз·вън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род проз·вън·тян
непълен член проз·вън·тя·ния
пълен член проз·вън·тя·ни·ят
женски род проз·вън·тя·на
членувано проз·вън·тя·на·та
среден род проз·вън·тя·но
членувано проз·вън·тя·но·то
множествено число проз·вън·те·ни
членувано проз·вън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род проз·вън·тял
непълен член проз·вън·те·лия
пълен член проз·вън·те·ли·ят
женски род проз·вън·тя·ла
членувано проз·вън·тя·ла·та
среден род проз·вън·тя·ло
членувано проз·вън·тя·ло·то
множествено число проз·вън·те·ли
членувано проз·вън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род проз·вън·тял
непълен член проз·вън·тя·лия
пълен член проз·вън·тя·ли·ят
женски род проз·вън·тя·ла
членувано проз·вън·тя·ла·та
среден род проз·вън·тя·ло
членувано проз·вън·тя·ло·то
множествено число проз·вън·те·ли
членувано проз·вън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род проз·вън·тящ
непълен член проз·вън·тя·щия
пълен член проз·вън·тя·щи·ят
женски род проз·вън·тя·ща
членувано проз·вън·тя·ща·та
среден род проз·вън·тя·що
членувано проз·вън·тя·що·то
множествено число проз·вън·тя·щи
членувано проз·вън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

проз·вън·тей·ки