Представени са всички форми на глагола прилютявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице при·лю·тя·вам при·лю·тя·ва·ме
2 лице при·лю·тя·ваш при·лю·тя·ва·те
3 лице при·лю·тя·ва при·лю·тя·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице при·лю·тя·вах при·лю·тя·вах·ме
2 лице при·лю·тя·ва при·лю·тя·вах·те
3 лице при·лю·тя·ва при·лю·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице при·лю·тя·вах при·лю·тя·вах·ме
2 лице при·лю·тя·ва·ше при·лю·тя·вах·те
3 лице при·лю·тя·ва·ше при·лю·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютявал съм прилютявала съм прилютявало съм прилютявали сме
2 лице прилютявал си прилютявала си прилютявало си прилютявали сте
3 лице прилютявал е прилютявала е прилютявало е прилютявали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прилютявал бях прилютявала бях прилютявало бяхме прилютявали
2 лице беше прилютявал беше прилютявала беше прилютявало бяхте прилютявали
3 лице беше прилютявал беше прилютявала беше прилютявало бяха прилютявали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще прилютявам ще прилютяваме
2 лице ще прилютяваш ще прилютявате
3 лице ще прилютява ще прилютяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прилютявал ще съм прилютявала ще съм прилютявало ще сме прилютявали
2 лице ще си прилютявал ще си прилютявала ще си прилютявало ще сте прилютявали
3 лице ще е прилютявал ще е прилютявала ще е прилютявало ще са прилютявали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да прилютявам щяхме да прилютяваме
2 лице щеше да прилютяваш щяхте да прилютявате
3 лице щеше да прилютява щяха да прилютяват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прилютявал щях да съм прилютявала щях да съм прилютявало щяхме да сме прилютявали
2 лице щеше да си прилютявал щеше да си прилютявала щеше да си прилютявало щяхте да сте прилютявали
3 лице щеше да е прилютявал щеше да е прилютявала щеше да е прилютявало щяха да са прилютявали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютявал съм прилютявала съм прилютявало съм прилютявали сме
2 лице прилютявал си прилютявала си прилютявало си прилютявали сте
3 лице прилютявал (е) прилютявала (е) прилютявало (е) прилютявали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютявал съм прилютявала съм прилютявало съм прилютявали сме
2 лице прилютявал си прилютявала си прилютявало си прилютявали сте
3 лице прилютявал (е) прилютявала (е) прилютявало (е) прилютявали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прилютявал била съм прилютявала било съм прилютявало били сме прилютявали
2 лице бил си прилютявал била си прилютявала било си прилютявало били сте прилютявали
3 лице бил (е) прилютявал била (е) прилютявала било (е) прилютявало били (са) прилютявали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прилютявам щяла съм да прилютявам щяло съм да прилютявам щели сме да прилютяваме
2 лице щял си да прилютяваш щяла си да прилютяваш щяло си да прилютяваш щели сте да прилютявате
3 лице щял (е) да прилютява щяла (е) да прилютява щяло (е) да прилютява щели (са) да прилютяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прилютявал щяла съм да съм прилютявала щяло съм да съм прилютявало щели сме да сме прилютявали
2 лице щял си да си прилютявал щяла си да си прилютявала щяло си да си прилютявало щели сте да сте прилютявали
3 лице щял (е) да е прилютявал щяла (е) да е прилютявала щяло (е) да е прилютявало щели (са) да са прилютявали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прилютявал бих прилютявала бих прилютявало бихме прилютявали
2 лице би прилютявал би прилютявала би прилютявало бихте прилютявали
3 лице би прилютявал би прилютявала би прилютявало биха прилютявали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
при·лю·тя·вай при·лю·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род при·лю·тя·ван
непълен член при·лю·тя·ва·ния
пълен член при·лю·тя·ва·ни·ят
женски род при·лю·тя·ва·на
членувано при·лю·тя·ва·на·та
среден род при·лю·тя·ва·но
членувано при·лю·тя·ва·но·то
множествено число при·лю·тя·ва·ни
членувано при·лю·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род при·лю·тя·вал
непълен член при·лю·тя·ва·лия
пълен член при·лю·тя·ва·ли·ят
женски род при·лю·тя·ва·ла
членувано при·лю·тя·ва·ла·та
среден род при·лю·тя·ва·ло
членувано при·лю·тя·ва·ло·то
множествено число при·лю·тя·ва·ли
членувано при·лю·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род при·лю·тя·вал
непълен член при·лю·тя·ва·лия
пълен член при·лю·тя·ва·ли·ят
женски род при·лю·тя·ва·ла
членувано при·лю·тя·ва·ла·та
среден род при·лю·тя·ва·ло
членувано при·лю·тя·ва·ло·то
множествено число при·лю·тя·ва·ли
членувано при·лю·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род при·лю·тя·ващ
непълен член при·лю·тя·ва·щия
пълен член при·лю·тя·ва·щи·ят
женски род при·лю·тя·ва·ща
членувано при·лю·тя·ва·ща·та
среден род при·лю·тя·ва·що
членувано при·лю·тя·ва·що·то
множествено число при·лю·тя·ва·щи
членувано при·лю·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

при·лю·тя·вай·ки