Представени са всички форми на глагола ощастливя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ощас·т·ли·вя ощас·т·ли·вим
2 лице ощас·т·ли·виш ощас·т·ли·ви·те
3 лице ощас·т·ли·ви ощас·т·ли·вят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ощас·т·ли·вих ощас·т·ли·вих·ме
2 лице ощас·т·ли·ви ощас·т·ли·вих·те
3 лице ощас·т·ли·ви ощас·т·ли·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ощас·т·ли·вях ощас·т·ли·вях·ме
2 лице ощас·т·ли·ве·ше ощас·т·ли·вях·те
3 лице ощас·т·ли·ве·ше ощас·т·ли·вя·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливил съм ощастливила съм ощастливило съм ощастливили сме
2 лице ощастливил си ощастливила си ощастливило си ощастливили сте
3 лице ощастливил е ощастливила е ощастливило е ощастливили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях ощастливил бях ощастливила бях ощастливило бяхме ощастливили
2 лице беше ощастливил беше ощастливила беше ощастливило бяхте ощастливили
3 лице беше ощастливил беше ощастливила беше ощастливило бяха ощастливили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще ощастливя ще ощастливим
2 лице ще ощастливиш ще ощастливите
3 лице ще ощастливи ще ощастливят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм ощастливил ще съм ощастливила ще съм ощастливило ще сме ощастливили
2 лице ще си ощастливил ще си ощастливила ще си ощастливило ще сте ощастливили
3 лице ще е ощастливил ще е ощастливила ще е ощастливило ще са ощастливили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да ощастливя щяхме да ощастливим
2 лице щеше да ощастливиш щяхте да ощастливите
3 лице щеше да ощастливи щяха да ощастливят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм ощастливил щях да съм ощастливила щях да съм ощастливило щяхме да сме ощастливили
2 лице щеше да си ощастливил щеше да си ощастливила щеше да си ощастливило щяхте да сте ощастливили
3 лице щеше да е ощастливил щеше да е ощастливила щеше да е ощастливило щяха да са ощастливили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливял съм ощастливяла съм ощастливяло съм ощастливели сме
2 лице ощастливял си ощастливяла си ощастливяло си ощастливели сте
3 лице ощастливял (е) ощастливяла (е) ощастливяло (е) ощастливели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ощастливил съм ощастливила съм ощастливило съм ощастливили сме
2 лице ощастливил си ощастливила си ощастливило си ощастливили сте
3 лице ощастливил (е) ощастливила (е) ощастливило (е) ощастливили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм ощастливил била съм ощастливила било съм ощастливило били сме ощастливили
2 лице бил си ощастливил била си ощастливила било си ощастливило били сте ощастливили
3 лице бил (е) ощастливил била (е) ощастливила било (е) ощастливило били (са) ощастливили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да ощастливя щяла съм да ощастливя щяло съм да ощастливя щели сме да ощастливим
2 лице щял си да ощастливиш щяла си да ощастливиш щяло си да ощастливиш щели сте да ощастливите
3 лице щял (е) да ощастливи щяла (е) да ощастливи щяло (е) да ощастливи щели (са) да ощастливят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм ощастливил щяла съм да съм ощастливила щяло съм да съм ощастливило щели сме да сме ощастливили
2 лице щял си да си ощастливил щяла си да си ощастливила щяло си да си ощастливило щели сте да сте ощастливили
3 лице щял (е) да е ощастливил щяла (е) да е ощастливила щяло (е) да е ощастливило щели (са) да са ощастливили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих ощастливил бих ощастливила бих ощастливило бихме ощастливили
2 лице би ощастливил би ощастливила би ощастливило бихте ощастливили
3 лице би ощастливил би ощастливила би ощастливило биха ощастливили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
ощас·т·ли·ви ощас·т·ли·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род ощас·т·ли·вен
непълен член ощас·т·ли·ве·ния
пълен член ощас·т·ли·ве·ни·ят
женски род ощас·т·ли·ве·на
членувано ощас·т·ли·ве·на·та
среден род ощас·т·ли·ве·но
членувано ощас·т·ли·ве·но·то
множествено число ощас·т·ли·ве·ни
членувано ощас·т·ли·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род ощас·т·ли·вил
непълен член ощас·т·ли·ви·лия
пълен член ощас·т·ли·ви·ли·ят
женски род ощас·т·ли·ви·ла
членувано ощас·т·ли·ви·ла·та
среден род ощас·т·ли·ви·ло
членувано ощас·т·ли·ви·ло·то
множествено число ощас·т·ли·ви·ли
членувано ощас·т·ли·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род ощас·т·ли·вял
непълен член ощас·т·ли·вя·лия
пълен член ощас·т·ли·вя·ли·ят
женски род ощас·т·ли·вя·ла
членувано ощас·т·ли·вя·ла·та
среден род ощас·т·ли·вя·ло
членувано ощас·т·ли·вя·ло·то
множествено число ощас·т·ли·ве·ли
членувано ощас·т·ли·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род ощас·т·ли·вящ
непълен член ощас·т·ли·вя·щия
пълен член ощас·т·ли·вя·щи·ят
женски род ощас·т·ли·вя·ща
членувано ощас·т·ли·вя·ща·та
среден род ощас·т·ли·вя·що
членувано ощас·т·ли·вя·що·то
множествено число ощас·т·ли·вя·щи
членувано ощас·т·ли·вя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

ощас·т·ли·вей·ки