Представени са всички форми на глагола опълча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице опъл·ча опъл·чим
2 лице опъл·чиш опъл·чи·те
3 лице опъл·чи опъл·чат


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице опъл·чих опъл·чих·ме
2 лице опъл·чи опъл·чих·те
3 лице опъл·чи опъл·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице опъл·чех опъл·чех·ме
2 лице опъл·че·ше опъл·чех·те
3 лице опъл·че·ше опъл·че·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчил съм опълчила съм опълчило съм опълчили сме
2 лице опълчил си опълчила си опълчило си опълчили сте
3 лице опълчил е опълчила е опълчило е опълчили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опълчил бях опълчила бях опълчило бяхме опълчили
2 лице беше опълчил беше опълчила беше опълчило бяхте опълчили
3 лице беше опълчил беше опълчила беше опълчило бяха опълчили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще опълча ще опълчим
2 лице ще опълчиш ще опълчите
3 лице ще опълчи ще опълчат


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опълчил ще съм опълчила ще съм опълчило ще сме опълчили
2 лице ще си опълчил ще си опълчила ще си опълчило ще сте опълчили
3 лице ще е опълчил ще е опълчила ще е опълчило ще са опълчили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да опълча щяхме да опълчим
2 лице щеше да опълчиш щяхте да опълчите
3 лице щеше да опълчи щяха да опълчат


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опълчил щях да съм опълчила щях да съм опълчило щяхме да сме опълчили
2 лице щеше да си опълчил щеше да си опълчила щеше да си опълчило щяхте да сте опълчили
3 лице щеше да е опълчил щеше да е опълчила щеше да е опълчило щяха да са опълчили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчел съм опълчела съм опълчело съм опълчели сме
2 лице опълчел си опълчела си опълчело си опълчели сте
3 лице опълчел (е) опълчела (е) опълчело (е) опълчели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опълчил съм опълчила съм опълчило съм опълчили сме
2 лице опълчил си опълчила си опълчило си опълчили сте
3 лице опълчил (е) опълчила (е) опълчило (е) опълчили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опълчил била съм опълчила било съм опълчило били сме опълчили
2 лице бил си опълчил била си опълчила било си опълчило били сте опълчили
3 лице бил (е) опълчил била (е) опълчила било (е) опълчило били (са) опълчили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опълча щяла съм да опълча щяло съм да опълча щели сме да опълчим
2 лице щял си да опълчиш щяла си да опълчиш щяло си да опълчиш щели сте да опълчите
3 лице щял (е) да опълчи щяла (е) да опълчи щяло (е) да опълчи щели (са) да опълчат


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опълчил щяла съм да съм опълчила щяло съм да съм опълчило щели сме да сме опълчили
2 лице щял си да си опълчил щяла си да си опълчила щяло си да си опълчило щели сте да сте опълчили
3 лице щял (е) да е опълчил щяла (е) да е опълчила щяло (е) да е опълчило щели (са) да са опълчили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опълчил бих опълчила бих опълчило бихме опълчили
2 лице би опълчил би опълчила би опълчило бихте опълчили
3 лице би опълчил би опълчила би опълчило биха опълчили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
опъл·чи опъл·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род опъл·чен
непълен член опъл·че·ния
пълен член опъл·че·ни·ят
женски род опъл·че·на
членувано опъл·че·на·та
среден род опъл·че·но
членувано опъл·че·но·то
множествено число опъл·че·ни
членувано опъл·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род опъл·чил
непълен член опъл·чи·лия
пълен член опъл·чи·ли·ят
женски род опъл·чи·ла
членувано опъл·чи·ла·та
среден род опъл·чи·ло
членувано опъл·чи·ло·то
множествено число опъл·чи·ли
членувано опъл·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род опъл·чел
непълен член опъл·че·лия
пълен член опъл·че·ли·ят
женски род опъл·че·ла
членувано опъл·че·ла·та
среден род опъл·че·ло
членувано опъл·че·ло·то
множествено число опъл·че·ли
членувано опъл·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род опъл·чещ
непълен член опъл·че·щия
пълен член опъл·че·щи·ят
женски род опъл·че·ща
членувано опъл·че·ща·та
среден род опъл·че·що
членувано опъл·че·що·то
множествено число опъл·че·щи
членувано опъл·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

опъл·чей·ки