Представени са всички форми на глагола обруля. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице об·ру·ля об·ру·лим
2 лице об·ру·лиш об·ру·ли·те
3 лице об·ру·ли об·ру·лят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице об·ру·лих об·ру·лих·ме
2 лице об·ру·ли об·ру·лих·те
3 лице об·ру·ли об·ру·ли·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице об·ру·лех об·ру·лех·ме
2 лице об·ру·ле·ше об·ру·лех·те
3 лице об·ру·ле·ше об·ру·ле·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обрулил съм обрулила съм обрулило съм обрулили сме
2 лице обрулил си обрулила си обрулило си обрулили сте
3 лице обрулил е обрулила е обрулило е обрулили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обрулил бях обрулила бях обрулило бяхме обрулили
2 лице беше обрулил беше обрулила беше обрулило бяхте обрулили
3 лице беше обрулил беше обрулила беше обрулило бяха обрулили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще обруля ще обрулим
2 лице ще обрулиш ще обрулите
3 лице ще обрули ще обрулят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обрулил ще съм обрулила ще съм обрулило ще сме обрулили
2 лице ще си обрулил ще си обрулила ще си обрулило ще сте обрулили
3 лице ще е обрулил ще е обрулила ще е обрулило ще са обрулили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да обруля щяхме да обрулим
2 лице щеше да обрулиш щяхте да обрулите
3 лице щеше да обрули щяха да обрулят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обрулил щях да съм обрулила щях да съм обрулило щяхме да сме обрулили
2 лице щеше да си обрулил щеше да си обрулила щеше да си обрулило щяхте да сте обрулили
3 лице щеше да е обрулил щеше да е обрулила щеше да е обрулило щяха да са обрулили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обрулел съм обрулела съм обрулело съм обрулели сме
2 лице обрулел си обрулела си обрулело си обрулели сте
3 лице обрулел (е) обрулела (е) обрулело (е) обрулели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обрулил съм обрулила съм обрулило съм обрулили сме
2 лице обрулил си обрулила си обрулило си обрулили сте
3 лице обрулил (е) обрулила (е) обрулило (е) обрулили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обрулил била съм обрулила било съм обрулило били сме обрулили
2 лице бил си обрулил била си обрулила било си обрулило били сте обрулили
3 лице бил (е) обрулил била (е) обрулила било (е) обрулило били (са) обрулили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обруля щяла съм да обруля щяло съм да обруля щели сме да обрулим
2 лице щял си да обрулиш щяла си да обрулиш щяло си да обрулиш щели сте да обрулите
3 лице щял (е) да обрули щяла (е) да обрули щяло (е) да обрули щели (са) да обрулят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обрулил щяла съм да съм обрулила щяло съм да съм обрулило щели сме да сме обрулили
2 лице щял си да си обрулил щяла си да си обрулила щяло си да си обрулило щели сте да сте обрулили
3 лице щял (е) да е обрулил щяла (е) да е обрулила щяло (е) да е обрулило щели (са) да са обрулили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обрулил бих обрулила бих обрулило бихме обрулили
2 лице би обрулил би обрулила би обрулило бихте обрулили
3 лице би обрулил би обрулила би обрулило биха обрулили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
об·ру·ли об·ру·ле·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род об·ру·лен
непълен член об·ру·ле·ния
пълен член об·ру·ле·ни·ят
женски род об·ру·ле·на
членувано об·ру·ле·на·та
среден род об·ру·ле·но
членувано об·ру·ле·но·то
множествено число об·ру·ле·ни
членувано об·ру·ле·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род об·ру·лил
непълен член об·ру·ли·лия
пълен член об·ру·ли·ли·ят
женски род об·ру·ли·ла
членувано об·ру·ли·ла·та
среден род об·ру·ли·ло
членувано об·ру·ли·ло·то
множествено число об·ру·ли·ли
членувано об·ру·ли·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род об·ру·лел
непълен член об·ру·ле·лия
пълен член об·ру·ле·ли·ят
женски род об·ру·ле·ла
членувано об·ру·ле·ла·та
среден род об·ру·ле·ло
членувано об·ру·ле·ло·то
множествено число об·ру·ле·ли
членувано об·ру·ле·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род об·ру·лещ
непълен член об·ру·ле·щия
пълен член об·ру·ле·щи·ят
женски род об·ру·ле·ща
членувано об·ру·ле·ща·та
среден род об·ру·ле·що
членувано об·ру·ле·що·то
множествено число об·ру·ле·щи
членувано об·ру·ле·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

об·ру·лей·ки