Представени са всички форми на глагола обезумявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·мя·вам обе·зу·мя·ва·ме
2 лице обе·зу·мя·ваш обе·зу·мя·ва·те
3 лице обе·зу·мя·ва обе·зу·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·мя·вах обе·зу·мя·вах·ме
2 лице обе·зу·мя·ва обе·зу·мя·вах·те
3 лице обе·зу·мя·ва обе·зу·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице обе·зу·мя·вах обе·зу·мя·вах·ме
2 лице обе·зу·мя·ва·ше обе·зу·мя·вах·те
3 лице обе·зу·мя·ва·ше обе·зу·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице обезумявал е обезумявала е обезумявало е обезумявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезумявал бях обезумявала бях обезумявало бяхме обезумявали
2 лице беше обезумявал беше обезумявала беше обезумявало бяхте обезумявали
3 лице беше обезумявал беше обезумявала беше обезумявало бяха обезумявали


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще обезумявам ще обезумяваме
2 лице ще обезумяваш ще обезумявате
3 лице ще обезумява ще обезумяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезумявал ще съм обезумявала ще съм обезумявало ще сме обезумявали
2 лице ще си обезумявал ще си обезумявала ще си обезумявало ще сте обезумявали
3 лице ще е обезумявал ще е обезумявала ще е обезумявало ще са обезумявали


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да обезумявам щяхме да обезумяваме
2 лице щеше да обезумяваш щяхте да обезумявате
3 лице щеше да обезумява щяха да обезумяват


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезумявал щях да съм обезумявала щях да съм обезумявало щяхме да сме обезумявали
2 лице щеше да си обезумявал щеше да си обезумявала щеше да си обезумявало щяхте да сте обезумявали
3 лице щеше да е обезумявал щеше да е обезумявала щеше да е обезумявало щяха да са обезумявали


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице обезумявал (е) обезумявала (е) обезумявало (е) обезумявали (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезумявал съм обезумявала съм обезумявало съм обезумявали сме
2 лице обезумявал си обезумявала си обезумявало си обезумявали сте
3 лице обезумявал (е) обезумявала (е) обезумявало (е) обезумявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезумявал била съм обезумявала било съм обезумявало били сме обезумявали
2 лице бил си обезумявал била си обезумявала било си обезумявало били сте обезумявали
3 лице бил (е) обезумявал била (е) обезумявала било (е) обезумявало били (са) обезумявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезумявам щяла съм да обезумявам щяло съм да обезумявам щели сме да обезумяваме
2 лице щял си да обезумяваш щяла си да обезумяваш щяло си да обезумяваш щели сте да обезумявате
3 лице щял (е) да обезумява щяла (е) да обезумява щяло (е) да обезумява щели (са) да обезумяват


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезумявал щяла съм да съм обезумявала щяло съм да съм обезумявало щели сме да сме обезумявали
2 лице щял си да си обезумявал щяла си да си обезумявала щяло си да си обезумявало щели сте да сте обезумявали
3 лице щял (е) да е обезумявал щяла (е) да е обезумявала щяло (е) да е обезумявало щели (са) да са обезумявали


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезумявал бих обезумявала бих обезумявало бихме обезумявали
2 лице би обезумявал би обезумявала би обезумявало бихте обезумявали
3 лице би обезумявал би обезумявала би обезумявало биха обезумявали


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
обе·зу·мя·вай обе·зу·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род обе·зу·мя·ван
непълен член обе·зу·мя·ва·ния
пълен член обе·зу·мя·ва·ни·ят
женски род обе·зу·мя·ва·на
членувано обе·зу·мя·ва·на·та
среден род обе·зу·мя·ва·но
членувано обе·зу·мя·ва·но·то
множествено число обе·зу·мя·ва·ни
членувано обе·зу·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род обе·зу·мя·вал
непълен член обе·зу·мя·ва·лия
пълен член обе·зу·мя·ва·ли·ят
женски род обе·зу·мя·ва·ла
членувано обе·зу·мя·ва·ла·та
среден род обе·зу·мя·ва·ло
членувано обе·зу·мя·ва·ло·то
множествено число обе·зу·мя·ва·ли
членувано обе·зу·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род обе·зу·мя·вал
непълен член обе·зу·мя·ва·лия
пълен член обе·зу·мя·ва·ли·ят
женски род обе·зу·мя·ва·ла
членувано обе·зу·мя·ва·ла·та
среден род обе·зу·мя·ва·ло
членувано обе·зу·мя·ва·ло·то
множествено число обе·зу·мя·ва·ли
членувано обе·зу·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род обе·зу·мя·ващ
непълен член обе·зу·мя·ва·щия
пълен член обе·зу·мя·ва·щи·ят
женски род обе·зу·мя·ва·ща
членувано обе·зу·мя·ва·ща·та
среден род обе·зу·мя·ва·що
членувано обе·зу·мя·ва·що·то
множествено число обе·зу·мя·ва·щи
членувано обе·зу·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

обе·зу·мя·вай·ки