Шаблон:Словоформи/обезпокоя

Представени са всички форми на глагола обезпокоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	обез·по·коя	обез·по·ко·им
2 лице	обез·по·ко·иш	обез·по·ко·и·те
3 лице	обез·по·кои	обез·по·ко·ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез·по·ко·их	обез·по·ко·их·ме
2 лице	обез·по·кои	обез·по·ко·их·те
3 лице	обез·по·кои	обез·по·ко·и·ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	обез·по·ко·ях	обез·по·ко·ях·ме
2 лице	обез·по·ко·е·ше	обез·по·ко·ях·те
3 лице	обез·по·ко·е·ше	обез·по·ко·я·ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезпокоил съм	обезпокоила съм	обезпокоило съм	обезпокоили сме
2 лице	обезпокоил си	обезпокоила си	обезпокоило си	обезпокоили сте
3 лице	обезпокоил е	обезпокоила е	обезпокоило е	обезпокоили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях обезпокоил	бях обезпокоила	бях обезпокоило	бяхме обезпокоили
2 лице	беше обезпокоил	беше обезпокоила	беше обезпокоило	бяхте обезпокоили
3 лице	беше обезпокоил	беше обезпокоила	беше обезпокоило	бяха обезпокоили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще обезпокоя	ще обезпокоим
2 лице	ще обезпокоиш	ще обезпокоите
3 лице	ще обезпокои	ще обезпокоят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм обезпокоил	ще съм обезпокоила	ще съм обезпокоило	ще сме обезпокоили
2 лице	ще си обезпокоил	ще си обезпокоила	ще си обезпокоило	ще сте обезпокоили
3 лице	ще е обезпокоил	ще е обезпокоила	ще е обезпокоило	ще са обезпокоили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да обезпокоя	щяхме да обезпокоим
2 лице	щеше да обезпокоиш	щяхте да обезпокоите
3 лице	щеше да обезпокои	щяха да обезпокоят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм обезпокоил	щях да съм обезпокоила	щях да съм обезпокоило	щяхме да сме обезпокоили
2 лице	щеше да си обезпокоил	щеше да си обезпокоила	щеше да си обезпокоило	щяхте да сте обезпокоили
3 лице	щеше да е обезпокоил	щеше да е обезпокоила	щеше да е обезпокоило	щяха да са обезпокоили

Преизказно наклонение

Сегашно време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезпокоял съм	обезпокояла съм	обезпокояло съм	обезпокоели сме
2 лице	обезпокоял си	обезпокояла си	обезпокояло си	обезпокоели сте
3 лице	обезпокоял (е)	обезпокояла (е)	обезпокояло (е)	обезпокоели (са)

Минало свършено време (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	обезпокоил съм	обезпокоила съм	обезпокоило съм	обезпокоили сме
2 лице	обезпокоил си	обезпокоила си	обезпокоило си	обезпокоили сте
3 лице	обезпокоил (е)	обезпокоила (е)	обезпокоило (е)	обезпокоили (са)

Минало несвършено време (имперфект)

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм обезпокоил	била съм обезпокоила	било съм обезпокоило	били сме обезпокоили
2 лице	бил си обезпокоил	била си обезпокоила	било си обезпокоило	били сте обезпокоили
3 лице	бил (е) обезпокоил	била (е) обезпокоила	било (е) обезпокоило	били (са) обезпокоили

Минало предварително време (плусквамперфект)

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да обезпокоя	щяла съм да обезпокоя	щяло съм да обезпокоя	щели сме да обезпокоим
2 лице	щял си да обезпокоиш	щяла си да обезпокоиш	щяло си да обезпокоиш	щели сте да обезпокоите
3 лице	щял (е) да обезпокои	щяла (е) да обезпокои	щяло (е) да обезпокои	щели (са) да обезпокоят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм обезпокоил	щяла съм да съм обезпокоила	щяло съм да съм обезпокоило	щели сме да сме обезпокоили
2 лице	щял си да си обезпокоил	щяла си да си обезпокоила	щяло си да си обезпокоило	щели сте да сте обезпокоили
3 лице	щял (е) да е обезпокоил	щяла (е) да е обезпокоила	щяло (е) да е обезпокоило	щели (са) да са обезпокоили

Бъдеще време в миналото

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих обезпокоил	бих обезпокоила	бих обезпокоило	бихме обезпокоили
2 лице	би обезпокоил	би обезпокоила	би обезпокоило	бихте обезпокоили
3 лице	би обезпокоил	би обезпокоила	би обезпокоило	биха обезпокоили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
обез·по·кой	обез·по·кой·те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		обез·по·ко·ен
		непълен член	обез·по·ко·е·ния
		пълен член	обез·по·ко·е·ни·ят
	женски род		обез·по·ко·е·на
		членувано	обез·по·ко·е·на·та
	среден род		обез·по·ко·е·но
		членувано	обез·по·ко·е·но·то
множествено число			обез·по·ко·е·ни
		членувано	обез·по·ко·е·ни·те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез·по·ко·ил
		непълен член	обез·по·ко·и·лия
		пълен член	обез·по·ко·и·ли·ят
	женски род		обез·по·ко·и·ла
		членувано	обез·по·ко·и·ла·та
	среден род		обез·по·ко·и·ло
		членувано	обез·по·ко·и·ло·то
множествено число			обез·по·ко·и·ли
		членувано	обез·по·ко·и·ли·те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез·по·ко·ял
		непълен член	обез·по·ко·я·лия
		пълен член	обез·по·ко·я·ли·ят
	женски род		обез·по·ко·я·ла
		членувано	обез·по·ко·я·ла·та
	среден род		обез·по·ко·я·ло
		членувано	обез·по·ко·я·ло·то
множествено число			обез·по·ко·е·ли
		членувано	обез·по·ко·е·ли·те

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		обез·по·ко·ящ
		непълен член	обез·по·ко·я·щия
		пълен член	обез·по·ко·я·щи·ят
	женски род		обез·по·ко·я·ща
		членувано	обез·по·ко·я·ща·та
	среден род		обез·по·ко·я·що
		членувано	обез·по·ко·я·що·то
множествено число			обез·по·ко·я·щи
		членувано	обез·по·ко·я·щи·те

Деепричастие (отглаголно наречие)

обез·по·ко·ей·ки

обезпокоя,

обезпокоиш, обезпокои, обезпокоим, обезпокоите, обезпокоят, обезпокоих, обезпокоихме, обезпокоихте, обезпокоиха, обезпокоях, обезпокоеше, обезпокояхме, обезпокояхте, обезпокояха, обезпокой, обезпокойте, обезпокоил, обезпокоилия, обезпокоилият, обезпокоила, обезпокоилата, обезпокоило, обезпокоилото, обезпокоили, обезпокоилите, обезпокоял, обезпокоялия, обезпокоялият, обезпокояла, обезпокоялата, обезпокояло, обезпокоялото, обезпокоели, обезпокоелите, обезпокоен, обезпокоения, обезпокоеният, обезпокоена, обезпокоената, обезпокоено, обезпокоеното, обезпокоени, обезпокоените, обезпокоящ, обезпокоящия, обезпокоящият, обезпокояща, обезпокоящата, обезпокоящо, обезпокоящото, обезпокоящи, обезпокоящите, обезпокоейки, обезпокоил съм, обезпокоила съм, обезпокоило съм, обезпокоили сме, обезпокоил си, обезпокоила си, обезпокоило си, обезпокоили сте, обезпокоил е, обезпокоила е, обезпокоило е, обезпокоили са, бях обезпокоил, бях обезпокоила, бях обезпокоило, бяхме обезпокоили, беше обезпокоил, беше обезпокоила, беше обезпокоило, бяхте обезпокоили, бяха обезпокоили, ще обезпокоя, ще обезпокоим, ще обезпокоиш, ще обезпокоите, ще обезпокои, ще обезпокоят, ще съм обезпокоил, ще съм обезпокоила, ще съм обезпокоило, ще сме обезпокоили, ще си обезпокоил, ще си обезпокоила, ще си обезпокоило, ще сте обезпокоили, ще е обезпокоил, ще е обезпокоила, ще е обезпокоило, ще са обезпокоили, щях да обезпокоя, щяхме да обезпокоим, щеше да обезпокоиш, щяхте да обезпокоите, щеше да обезпокои, щяха да обезпокоят, щях да съм обезпокоил, щях да съм обезпокоила, щях да съм обезпокоило, щяхме да сме обезпокоили, щеше да си обезпокоил, щеше да си обезпокоила, щеше да си обезпокоило, щяхте да сте обезпокоили, щеше да е обезпокоил, щеше да е обезпокоила, щеше да е обезпокоило, щяха да са обезпокоили, обезпокоял съм, обезпокояла съм, обезпокояло съм, обезпокоели сме, обезпокоял си, обезпокояла си, обезпокояло си, обезпокоели сте, обезпокоял е, обезпокояла е, обезпокояло е, обезпокоели са, бил съм обезпокоил, била съм обезпокоила, било съм обезпокоило, били сме обезпокоили, бил си обезпокоил, била си обезпокоила, било си обезпокоило, били сте обезпокоили, бил е обезпокоил, била е обезпокоила, било е обезпокоило, били са обезпокоили, щял съм да обезпокоя, щяла съм да обезпокоя, щяло съм да обезпокоя, щели сме да обезпокоим, щял си да обезпокоиш, щяла си да обезпокоиш, щяло си да обезпокоиш, щели сте да обезпокоите, щял да обезпокои, щяла да обезпокои, щяло да обезпокои, щели да обезпокоят, щял е да обезпокои, щяла е да обезпокои, щяло е да обезпокои, щели са да обезпокоят, щял съм да съм обезпокоил, щяла съм да съм обезпокоила, щяло съм да съм обезпокоило, щели сме да сме обезпокоили, щял си да си обезпокоил, щяла си да си обезпокоила, щяло си да си обезпокоило, щели сте да сте обезпокоили, щял да е обезпокоил, щяла да е обезпокоила, щяло да е обезпокоило, щели да са обезпокоили, щял е да е обезпокоил, щяла е да е обезпокоила, щяло е да е обезпокоило, щели са да са обезпокоили, бих обезпокоил, бих обезпокоила, бих обезпокоило, бихме обезпокоили, би обезпокоил, би обезпокоила, би обезпокоило, бихте обезпокоили,

биха обезпокоили,