Представени са всички форми на глагола обезкуража. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жа обез·ку·ра·жим
2 лице обез·ку·ра·жиш обез·ку·ра·жи·те
3 лице обез·ку·ра·жи обез·ку·ра·жат


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жих обез·ку·ра·жих·ме
2 лице обез·ку·ра·жи обез·ку·ра·жих·те
3 лице обез·ку·ра·жи обез·ку·ра·жи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице обез·ку·ра·жех обез·ку·ра·жех·ме
2 лице обез·ку·ра·же·ше обез·ку·ра·жех·те
3 лице обез·ку·ра·же·ше обез·ку·ра·же·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражил съм обезкуражила съм обезкуражило съм обезкуражили сме
2 лице обезкуражил си обезкуражила си обезкуражило си обезкуражили сте
3 лице обезкуражил е обезкуражила е обезкуражило е обезкуражили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обезкуражил бях обезкуражила бях обезкуражило бяхме обезкуражили
2 лице беше обезкуражил беше обезкуражила беше обезкуражило бяхте обезкуражили
3 лице беше обезкуражил беше обезкуражила беше обезкуражило бяха обезкуражили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще обезкуража ще обезкуражим
2 лице ще обезкуражиш ще обезкуражите
3 лице ще обезкуражи ще обезкуражат


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обезкуражил ще съм обезкуражила ще съм обезкуражило ще сме обезкуражили
2 лице ще си обезкуражил ще си обезкуражила ще си обезкуражило ще сте обезкуражили
3 лице ще е обезкуражил ще е обезкуражила ще е обезкуражило ще са обезкуражили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да обезкуража щяхме да обезкуражим
2 лице щеше да обезкуражиш щяхте да обезкуражите
3 лице щеше да обезкуражи щяха да обезкуражат


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обезкуражил щях да съм обезкуражила щях да съм обезкуражило щяхме да сме обезкуражили
2 лице щеше да си обезкуражил щеше да си обезкуражила щеше да си обезкуражило щяхте да сте обезкуражили
3 лице щеше да е обезкуражил щеше да е обезкуражила щеше да е обезкуражило щяха да са обезкуражили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражел съм обезкуражела съм обезкуражело съм обезкуражели сме
2 лице обезкуражел си обезкуражела си обезкуражело си обезкуражели сте
3 лице обезкуражел (е) обезкуражела (е) обезкуражело (е) обезкуражели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обезкуражил съм обезкуражила съм обезкуражило съм обезкуражили сме
2 лице обезкуражил си обезкуражила си обезкуражило си обезкуражили сте
3 лице обезкуражил (е) обезкуражила (е) обезкуражило (е) обезкуражили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обезкуражил била съм обезкуражила било съм обезкуражило били сме обезкуражили
2 лице бил си обезкуражил била си обезкуражила било си обезкуражило били сте обезкуражили
3 лице бил (е) обезкуражил била (е) обезкуражила било (е) обезкуражило били (са) обезкуражили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обезкуража щяла съм да обезкуража щяло съм да обезкуража щели сме да обезкуражим
2 лице щял си да обезкуражиш щяла си да обезкуражиш щяло си да обезкуражиш щели сте да обезкуражите
3 лице щял (е) да обезкуражи щяла (е) да обезкуражи щяло (е) да обезкуражи щели (са) да обезкуражат


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обезкуражил щяла съм да съм обезкуражила щяло съм да съм обезкуражило щели сме да сме обезкуражили
2 лице щял си да си обезкуражил щяла си да си обезкуражила щяло си да си обезкуражило щели сте да сте обезкуражили
3 лице щял (е) да е обезкуражил щяла (е) да е обезкуражила щяло (е) да е обезкуражило щели (са) да са обезкуражили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обезкуражил бих обезкуражила бих обезкуражило бихме обезкуражили
2 лице би обезкуражил би обезкуражила би обезкуражило бихте обезкуражили
3 лице би обезкуражил би обезкуражила би обезкуражило биха обезкуражили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
обез·ку·ра·жи обез·ку·ра·же·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жен
непълен член обез·ку·ра·же·ния
пълен член обез·ку·ра·же·ни·ят
женски род обез·ку·ра·же·на
членувано обез·ку·ра·же·на·та
среден род обез·ку·ра·же·но
членувано обез·ку·ра·же·но·то
множествено число обез·ку·ра·же·ни
членувано обез·ку·ра·же·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жил
непълен член обез·ку·ра·жи·лия
пълен член обез·ку·ра·жи·ли·ят
женски род обез·ку·ра·жи·ла
членувано обез·ку·ра·жи·ла·та
среден род обез·ку·ра·жи·ло
членувано обез·ку·ра·жи·ло·то
множествено число обез·ку·ра·жи·ли
членувано обез·ку·ра·жи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жел
непълен член обез·ку·ра·же·лия
пълен член обез·ку·ра·же·ли·ят
женски род обез·ку·ра·же·ла
членувано обез·ку·ра·же·ла·та
среден род обез·ку·ра·же·ло
членувано обез·ку·ра·же·ло·то
множествено число обез·ку·ра·же·ли
членувано обез·ку·ра·же·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род обез·ку·ра·жещ
непълен член обез·ку·ра·же·щия
пълен член обез·ку·ра·же·щи·ят
женски род обез·ку·ра·же·ща
членувано обез·ку·ра·же·ща·та
среден род обез·ку·ра·же·що
членувано обез·ку·ра·же·що·то
множествено число обез·ку·ра·же·щи
членувано обез·ку·ра·же·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

обез·ку·ра·жей·ки