Шаблон:Словоформи/наизустя

Представени са всички форми на глагола наизустя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	на·и·зус·тя	на·и·зус·тим
2 лице	на·и·зус·тиш	на·и·зус·ти·те
3 лице	на·и·зус·ти	на·и·зус·тят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	на·и·зус·тих	на·и·зус·тих·ме
2 лице	на·и·зус·ти	на·и·зус·тих·те
3 лице	на·и·зус·ти	на·и·зус·ти·ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	на·и·зус·тях	на·и·зус·тях·ме
2 лице	на·и·зус·те·ше	на·и·зус·тях·те
3 лице	на·и·зус·те·ше	на·и·зус·тя·ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наизустил съм	наизустила съм	наизустило съм	наизустили сме
2 лице	наизустил си	наизустила си	наизустило си	наизустили сте
3 лице	наизустил е	наизустила е	наизустило е	наизустили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях наизустил	бях наизустила	бях наизустило	бяхме наизустили
2 лице	беше наизустил	беше наизустила	беше наизустило	бяхте наизустили
3 лице	беше наизустил	беше наизустила	беше наизустило	бяха наизустили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще наизустя	ще наизустим
2 лице	ще наизустиш	ще наизустите
3 лице	ще наизусти	ще наизустят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм наизустил	ще съм наизустила	ще съм наизустило	ще сме наизустили
2 лице	ще си наизустил	ще си наизустила	ще си наизустило	ще сте наизустили
3 лице	ще е наизустил	ще е наизустила	ще е наизустило	ще са наизустили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да наизустя	щяхме да наизустим
2 лице	щеше да наизустиш	щяхте да наизустите
3 лице	щеше да наизусти	щяха да наизустят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм наизустил	щях да съм наизустила	щях да съм наизустило	щяхме да сме наизустили
2 лице	щеше да си наизустил	щеше да си наизустила	щеше да си наизустило	щяхте да сте наизустили
3 лице	щеше да е наизустил	щеше да е наизустила	щеше да е наизустило	щяха да са наизустили

Преизказно наклонение

Сегашно време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наизустял съм	наизустяла съм	наизустяло съм	наизустели сме
2 лице	наизустял си	наизустяла си	наизустяло си	наизустели сте
3 лице	наизустял (е)	наизустяла (е)	наизустяло (е)	наизустели (са)

Минало свършено време (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	наизустил съм	наизустила съм	наизустило съм	наизустили сме
2 лице	наизустил си	наизустила си	наизустило си	наизустили сте
3 лице	наизустил (е)	наизустила (е)	наизустило (е)	наизустили (са)

Минало несвършено време (имперфект)

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм наизустил	била съм наизустила	било съм наизустило	били сме наизустили
2 лице	бил си наизустил	била си наизустила	било си наизустило	били сте наизустили
3 лице	бил (е) наизустил	била (е) наизустила	било (е) наизустило	били (са) наизустили

Минало предварително време (плусквамперфект)

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да наизустя	щяла съм да наизустя	щяло съм да наизустя	щели сме да наизустим
2 лице	щял си да наизустиш	щяла си да наизустиш	щяло си да наизустиш	щели сте да наизустите
3 лице	щял (е) да наизусти	щяла (е) да наизусти	щяло (е) да наизусти	щели (са) да наизустят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм наизустил	щяла съм да съм наизустила	щяло съм да съм наизустило	щели сме да сме наизустили
2 лице	щял си да си наизустил	щяла си да си наизустила	щяло си да си наизустило	щели сте да сте наизустили
3 лице	щял (е) да е наизустил	щяла (е) да е наизустила	щяло (е) да е наизустило	щели (са) да са наизустили

Бъдеще време в миналото

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих наизустил	бих наизустила	бих наизустило	бихме наизустили
2 лице	би наизустил	би наизустила	би наизустило	бихте наизустили
3 лице	би наизустил	би наизустила	би наизустило	биха наизустили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
на·и·зус·ти	на·и·зус·те·те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		на·и·зус·тен
		непълен член	на·и·зус·те·ния
		пълен член	на·и·зус·те·ни·ят
	женски род		на·и·зус·те·на
		членувано	на·и·зус·те·на·та
	среден род		на·и·зус·те·но
		членувано	на·и·зус·те·но·то
множествено число			на·и·зус·те·ни
		членувано	на·и·зус·те·ни·те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		на·и·зус·тил
		непълен член	на·и·зус·ти·лия
		пълен член	на·и·зус·ти·ли·ят
	женски род		на·и·зус·ти·ла
		членувано	на·и·зус·ти·ла·та
	среден род		на·и·зус·ти·ло
		членувано	на·и·зус·ти·ло·то
множествено число			на·и·зус·ти·ли
		членувано	на·и·зус·ти·ли·те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		на·и·зус·тял
		непълен член	на·и·зус·тя·лия
		пълен член	на·и·зус·тя·ли·ят
	женски род		на·и·зус·тя·ла
		членувано	на·и·зус·тя·ла·та
	среден род		на·и·зус·тя·ло
		членувано	на·и·зус·тя·ло·то
множествено число			на·и·зус·те·ли
		членувано	на·и·зус·те·ли·те

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		на·и·зус·тящ
		непълен член	на·и·зус·тя·щия
		пълен член	на·и·зус·тя·щи·ят
	женски род		на·и·зус·тя·ща
		членувано	на·и·зус·тя·ща·та
	среден род		на·и·зус·тя·що
		членувано	на·и·зус·тя·що·то
множествено число			на·и·зус·тя·щи
		членувано	на·и·зус·тя·щи·те

Деепричастие (отглаголно наречие)

на·и·зус·тей·ки

наизустя,

наизустиш, наизусти, наизустим, наизустите, наизустят, наизустих, наизустихме, наизустихте, наизустиха, наизустях, наизустеше, наизустяхме, наизустяхте, наизустяха, наизустете, наизустил, наизустилия, наизустилият, наизустила, наизустилата, наизустило, наизустилото, наизустили, наизустилите, наизустял, наизустялия, наизустялият, наизустяла, наизустялата, наизустяло, наизустялото, наизустели, наизустелите, наизустен, наизустения, наизустеният, наизустена, наизустената, наизустено, наизустеното, наизустени, наизустените, наизустящ, наизустящия, наизустящият, наизустяща, наизустящата, наизустящо, наизустящото, наизустящи, наизустящите, наизустейки, наизустил съм, наизустила съм, наизустило съм, наизустили сме, наизустил си, наизустила си, наизустило си, наизустили сте, наизустил е, наизустила е, наизустило е, наизустили са, бях наизустил, бях наизустила, бях наизустило, бяхме наизустили, беше наизустил, беше наизустила, беше наизустило, бяхте наизустили, бяха наизустили, ще наизустя, ще наизустим, ще наизустиш, ще наизустите, ще наизусти, ще наизустят, ще съм наизустил, ще съм наизустила, ще съм наизустило, ще сме наизустили, ще си наизустил, ще си наизустила, ще си наизустило, ще сте наизустили, ще е наизустил, ще е наизустила, ще е наизустило, ще са наизустили, щях да наизустя, щяхме да наизустим, щеше да наизустиш, щяхте да наизустите, щеше да наизусти, щяха да наизустят, щях да съм наизустил, щях да съм наизустила, щях да съм наизустило, щяхме да сме наизустили, щеше да си наизустил, щеше да си наизустила, щеше да си наизустило, щяхте да сте наизустили, щеше да е наизустил, щеше да е наизустила, щеше да е наизустило, щяха да са наизустили, наизустял съм, наизустяла съм, наизустяло съм, наизустели сме, наизустял си, наизустяла си, наизустяло си, наизустели сте, наизустял е, наизустяла е, наизустяло е, наизустели са, бил съм наизустил, била съм наизустила, било съм наизустило, били сме наизустили, бил си наизустил, била си наизустила, било си наизустило, били сте наизустили, бил е наизустил, била е наизустила, било е наизустило, били са наизустили, щял съм да наизустя, щяла съм да наизустя, щяло съм да наизустя, щели сме да наизустим, щял си да наизустиш, щяла си да наизустиш, щяло си да наизустиш, щели сте да наизустите, щял да наизусти, щяла да наизусти, щяло да наизусти, щели да наизустят, щял е да наизусти, щяла е да наизусти, щяло е да наизусти, щели са да наизустят, щял съм да съм наизустил, щяла съм да съм наизустила, щяло съм да съм наизустило, щели сме да сме наизустили, щял си да си наизустил, щяла си да си наизустила, щяло си да си наизустило, щели сте да сте наизустили, щял да е наизустил, щяла да е наизустила, щяло да е наизустило, щели да са наизустили, щял е да е наизустил, щяла е да е наизустила, щяло е да е наизустило, щели са да са наизустили, бих наизустил, бих наизустила, бих наизустило, бихме наизустили, би наизустил, би наизустила, би наизустило, бихте наизустили,

биха наизустили,