Представени са всички форми на глагола изчупя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·чу·пя из·чу·пим
2 лице из·чу·пиш из·чу·пи·те
3 лице из·чу·пи из·чу·пят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·чу·пих из·чу·пих·ме
2 лице из·чу·пи из·чу·пих·те
3 лице из·чу·пи из·чу·пи·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·чу·пех из·чу·пех·ме
2 лице из·чу·пе·ше из·чу·пех·те
3 лице из·чу·пе·ше из·чу·пе·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупил съм изчупила съм изчупило съм изчупили сме
2 лице изчупил си изчупила си изчупило си изчупили сте
3 лице изчупил е изчупила е изчупило е изчупили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изчупил бях изчупила бях изчупило бяхме изчупили
2 лице беше изчупил беше изчупила беше изчупило бяхте изчупили
3 лице беше изчупил беше изчупила беше изчупило бяха изчупили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изчупя ще изчупим
2 лице ще изчупиш ще изчупите
3 лице ще изчупи ще изчупят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изчупил ще съм изчупила ще съм изчупило ще сме изчупили
2 лице ще си изчупил ще си изчупила ще си изчупило ще сте изчупили
3 лице ще е изчупил ще е изчупила ще е изчупило ще са изчупили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изчупя щяхме да изчупим
2 лице щеше да изчупиш щяхте да изчупите
3 лице щеше да изчупи щяха да изчупят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изчупил щях да съм изчупила щях да съм изчупило щяхме да сме изчупили
2 лице щеше да си изчупил щеше да си изчупила щеше да си изчупило щяхте да сте изчупили
3 лице щеше да е изчупил щеше да е изчупила щеше да е изчупило щяха да са изчупили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупел съм изчупела съм изчупело съм изчупели сме
2 лице изчупел си изчупела си изчупело си изчупели сте
3 лице изчупел (е) изчупела (е) изчупело (е) изчупели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изчупил съм изчупила съм изчупило съм изчупили сме
2 лице изчупил си изчупила си изчупило си изчупили сте
3 лице изчупил (е) изчупила (е) изчупило (е) изчупили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изчупил била съм изчупила било съм изчупило били сме изчупили
2 лице бил си изчупил била си изчупила било си изчупило били сте изчупили
3 лице бил (е) изчупил била (е) изчупила било (е) изчупило били (са) изчупили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изчупя щяла съм да изчупя щяло съм да изчупя щели сме да изчупим
2 лице щял си да изчупиш щяла си да изчупиш щяло си да изчупиш щели сте да изчупите
3 лице щял (е) да изчупи щяла (е) да изчупи щяло (е) да изчупи щели (са) да изчупят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изчупил щяла съм да съм изчупила щяло съм да съм изчупило щели сме да сме изчупили
2 лице щял си да си изчупил щяла си да си изчупила щяло си да си изчупило щели сте да сте изчупили
3 лице щял (е) да е изчупил щяла (е) да е изчупила щяло (е) да е изчупило щели (са) да са изчупили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изчупил бих изчупила бих изчупило бихме изчупили
2 лице би изчупил би изчупила би изчупило бихте изчупили
3 лице би изчупил би изчупила би изчупило биха изчупили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·чу·пи из·чу·пе·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·чу·пен
непълен член из·чу·пе·ния
пълен член из·чу·пе·ни·ят
женски род из·чу·пе·на
членувано из·чу·пе·на·та
среден род из·чу·пе·но
членувано из·чу·пе·но·то
множествено число из·чу·пе·ни
членувано из·чу·пе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·чу·пил
непълен член из·чу·пи·лия
пълен член из·чу·пи·ли·ят
женски род из·чу·пи·ла
членувано из·чу·пи·ла·та
среден род из·чу·пи·ло
членувано из·чу·пи·ло·то
множествено число из·чу·пи·ли
членувано из·чу·пи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·чу·пел
непълен член из·чу·пе·лия
пълен член из·чу·пе·ли·ят
женски род из·чу·пе·ла
членувано из·чу·пе·ла·та
среден род из·чу·пе·ло
членувано из·чу·пе·ло·то
множествено число из·чу·пе·ли
членувано из·чу·пе·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·чу·пещ
непълен член из·чу·пе·щия
пълен член из·чу·пе·щи·ят
женски род из·чу·пе·ща
членувано из·чу·пе·ща·та
среден род из·чу·пе·що
членувано из·чу·пе·що·то
множествено число из·чу·пе·щи
членувано из·чу·пе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·чу·пей·ки