Представени са всички форми на глагола изхленча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·х·лен·ча из·х·лен·чим
2 лице из·х·лен·чиш из·х·лен·чи·те
3 лице из·х·лен·чи из·х·лен·чат


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·х·лен·чих из·х·лен·чих·ме
2 лице из·х·лен·чи из·х·лен·чих·те
3 лице из·х·лен·чи из·х·лен·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·х·лен·чех из·х·лен·чех·ме
2 лице из·х·лен·че·ше из·х·лен·чех·те
3 лице из·х·лен·че·ше из·х·лен·че·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчил съм изхленчила съм изхленчило съм изхленчили сме
2 лице изхленчил си изхленчила си изхленчило си изхленчили сте
3 лице изхленчил е изхленчила е изхленчило е изхленчили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхленчил бях изхленчила бях изхленчило бяхме изхленчили
2 лице беше изхленчил беше изхленчила беше изхленчило бяхте изхленчили
3 лице беше изхленчил беше изхленчила беше изхленчило бяха изхленчили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изхленча ще изхленчим
2 лице ще изхленчиш ще изхленчите
3 лице ще изхленчи ще изхленчат


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхленчил ще съм изхленчила ще съм изхленчило ще сме изхленчили
2 лице ще си изхленчил ще си изхленчила ще си изхленчило ще сте изхленчили
3 лице ще е изхленчил ще е изхленчила ще е изхленчило ще са изхленчили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изхленча щяхме да изхленчим
2 лице щеше да изхленчиш щяхте да изхленчите
3 лице щеше да изхленчи щяха да изхленчат


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхленчил щях да съм изхленчила щях да съм изхленчило щяхме да сме изхленчили
2 лице щеше да си изхленчил щеше да си изхленчила щеше да си изхленчило щяхте да сте изхленчили
3 лице щеше да е изхленчил щеше да е изхленчила щеше да е изхленчило щяха да са изхленчили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчел съм изхленчела съм изхленчело съм изхленчели сме
2 лице изхленчел си изхленчела си изхленчело си изхленчели сте
3 лице изхленчел (е) изхленчела (е) изхленчело (е) изхленчели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхленчил съм изхленчила съм изхленчило съм изхленчили сме
2 лице изхленчил си изхленчила си изхленчило си изхленчили сте
3 лице изхленчил (е) изхленчила (е) изхленчило (е) изхленчили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхленчил била съм изхленчила било съм изхленчило били сме изхленчили
2 лице бил си изхленчил била си изхленчила било си изхленчило били сте изхленчили
3 лице бил (е) изхленчил била (е) изхленчила било (е) изхленчило били (са) изхленчили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхленча щяла съм да изхленча щяло съм да изхленча щели сме да изхленчим
2 лице щял си да изхленчиш щяла си да изхленчиш щяло си да изхленчиш щели сте да изхленчите
3 лице щял (е) да изхленчи щяла (е) да изхленчи щяло (е) да изхленчи щели (са) да изхленчат


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхленчил щяла съм да съм изхленчила щяло съм да съм изхленчило щели сме да сме изхленчили
2 лице щял си да си изхленчил щяла си да си изхленчила щяло си да си изхленчило щели сте да сте изхленчили
3 лице щял (е) да е изхленчил щяла (е) да е изхленчила щяло (е) да е изхленчило щели (са) да са изхленчили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхленчил бих изхленчила бих изхленчило бихме изхленчили
2 лице би изхленчил би изхленчила би изхленчило бихте изхленчили
3 лице би изхленчил би изхленчила би изхленчило биха изхленчили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·х·лен·чи из·х·лен·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·х·лен·чен
непълен член из·х·лен·че·ния
пълен член из·х·лен·че·ни·ят
женски род из·х·лен·че·на
членувано из·х·лен·че·на·та
среден род из·х·лен·че·но
членувано из·х·лен·че·но·то
множествено число из·х·лен·че·ни
членувано из·х·лен·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·х·лен·чил
непълен член из·х·лен·чи·лия
пълен член из·х·лен·чи·ли·ят
женски род из·х·лен·чи·ла
членувано из·х·лен·чи·ла·та
среден род из·х·лен·чи·ло
членувано из·х·лен·чи·ло·то
множествено число из·х·лен·чи·ли
членувано из·х·лен·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·х·лен·чел
непълен член из·х·лен·че·лия
пълен член из·х·лен·че·ли·ят
женски род из·х·лен·че·ла
членувано из·х·лен·че·ла·та
среден род из·х·лен·че·ло
членувано из·х·лен·че·ло·то
множествено число из·х·лен·че·ли
членувано из·х·лен·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·х·лен·чещ
непълен член из·х·лен·че·щия
пълен член из·х·лен·че·щи·ят
женски род из·х·лен·че·ща
членувано из·х·лен·че·ща·та
среден род из·х·лен·че·що
членувано из·х·лен·че·що·то
множествено число из·х·лен·че·щи
членувано из·х·лен·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·х·лен·чей·ки