Представени са всички форми на глагола изхайтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·хай·тя из·хай·тим
2 лице из·хай·тиш из·хай·ти·те
3 лице из·хай·ти из·хай·тят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·хай·тих из·хай·тих·ме
2 лице из·хай·ти из·хай·тих·те
3 лице из·хай·ти из·хай·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·хай·тех из·хай·тех·ме
2 лице из·хай·те·ше из·хай·тех·те
3 лице из·хай·те·ше из·хай·те·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайтил съм изхайтила съм изхайтило съм изхайтили сме
2 лице изхайтил си изхайтила си изхайтило си изхайтили сте
3 лице изхайтил е изхайтила е изхайтило е изхайтили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изхайтил бях изхайтила бях изхайтило бяхме изхайтили
2 лице беше изхайтил беше изхайтила беше изхайтило бяхте изхайтили
3 лице беше изхайтил беше изхайтила беше изхайтило бяха изхайтили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изхайтя ще изхайтим
2 лице ще изхайтиш ще изхайтите
3 лице ще изхайти ще изхайтят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изхайтил ще съм изхайтила ще съм изхайтило ще сме изхайтили
2 лице ще си изхайтил ще си изхайтила ще си изхайтило ще сте изхайтили
3 лице ще е изхайтил ще е изхайтила ще е изхайтило ще са изхайтили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изхайтя щяхме да изхайтим
2 лице щеше да изхайтиш щяхте да изхайтите
3 лице щеше да изхайти щяха да изхайтят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изхайтил щях да съм изхайтила щях да съм изхайтило щяхме да сме изхайтили
2 лице щеше да си изхайтил щеше да си изхайтила щеше да си изхайтило щяхте да сте изхайтили
3 лице щеше да е изхайтил щеше да е изхайтила щеше да е изхайтило щяха да са изхайтили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайтел съм изхайтела съм изхайтело съм изхайтели сме
2 лице изхайтел си изхайтела си изхайтело си изхайтели сте
3 лице изхайтел (е) изхайтела (е) изхайтело (е) изхайтели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изхайтил съм изхайтила съм изхайтило съм изхайтили сме
2 лице изхайтил си изхайтила си изхайтило си изхайтили сте
3 лице изхайтил (е) изхайтила (е) изхайтило (е) изхайтили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изхайтил била съм изхайтила било съм изхайтило били сме изхайтили
2 лице бил си изхайтил била си изхайтила било си изхайтило били сте изхайтили
3 лице бил (е) изхайтил била (е) изхайтила било (е) изхайтило били (са) изхайтили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изхайтя щяла съм да изхайтя щяло съм да изхайтя щели сме да изхайтим
2 лице щял си да изхайтиш щяла си да изхайтиш щяло си да изхайтиш щели сте да изхайтите
3 лице щял (е) да изхайти щяла (е) да изхайти щяло (е) да изхайти щели (са) да изхайтят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изхайтил щяла съм да съм изхайтила щяло съм да съм изхайтило щели сме да сме изхайтили
2 лице щял си да си изхайтил щяла си да си изхайтила щяло си да си изхайтило щели сте да сте изхайтили
3 лице щял (е) да е изхайтил щяла (е) да е изхайтила щяло (е) да е изхайтило щели (са) да са изхайтили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изхайтил бих изхайтила бих изхайтило бихме изхайтили
2 лице би изхайтил би изхайтила би изхайтило бихте изхайтили
3 лице би изхайтил би изхайтила би изхайтило биха изхайтили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·хай·ти из·хай·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·хай·тен
непълен член из·хай·те·ния
пълен член из·хай·те·ни·ят
женски род из·хай·те·на
членувано из·хай·те·на·та
среден род из·хай·те·но
членувано из·хай·те·но·то
множествено число из·хай·те·ни
членувано из·хай·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·хай·тил
непълен член из·хай·ти·лия
пълен член из·хай·ти·ли·ят
женски род из·хай·ти·ла
членувано из·хай·ти·ла·та
среден род из·хай·ти·ло
членувано из·хай·ти·ло·то
множествено число из·хай·ти·ли
членувано из·хай·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·хай·тел
непълен член из·хай·те·лия
пълен член из·хай·те·ли·ят
женски род из·хай·те·ла
членувано из·хай·те·ла·та
среден род из·хай·те·ло
членувано из·хай·те·ло·то
множествено число из·хай·те·ли
членувано из·хай·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·хай·тещ
непълен член из·хай·те·щия
пълен член из·хай·те·щи·ят
женски род из·хай·те·ща
членувано из·хай·те·ща·та
среден род из·хай·те·що
членувано из·хай·те·що·то
множествено число из·хай·те·щи
членувано из·хай·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·хай·тей·ки