Представени са всички форми на глагола изпръхтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тя из·п·ръх·тим
2 лице из·п·ръх·тиш из·п·ръх·ти·те
3 лице из·п·ръх·ти из·п·ръх·тят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тях из·п·ръх·тях·ме
2 лице из·п·ръх·тя из·п·ръх·тях·те
3 лице из·п·ръх·тя из·п·ръх·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·п·ръх·тях из·п·ръх·тях·ме
2 лице из·п·ръх·те·ше из·п·ръх·тях·те
3 лице из·п·ръх·те·ше из·п·ръх·тя·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице изпръхтял е изпръхтяла е изпръхтяло е изпръхтели са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпръхтял бях изпръхтяла бях изпръхтяло бяхме изпръхтели
2 лице беше изпръхтял беше изпръхтяла беше изпръхтяло бяхте изпръхтели
3 лице беше изпръхтял беше изпръхтяла беше изпръхтяло бяха изпръхтели


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изпръхтя ще изпръхтим
2 лице ще изпръхтиш ще изпръхтите
3 лице ще изпръхти ще изпръхтят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпръхтял ще съм изпръхтяла ще съм изпръхтяло ще сме изпръхтели
2 лице ще си изпръхтял ще си изпръхтяла ще си изпръхтяло ще сте изпръхтели
3 лице ще е изпръхтял ще е изпръхтяла ще е изпръхтяло ще са изпръхтели


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изпръхтя щяхме да изпръхтим
2 лице щеше да изпръхтиш щяхте да изпръхтите
3 лице щеше да изпръхти щяха да изпръхтят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпръхтял щях да съм изпръхтяла щях да съм изпръхтяло щяхме да сме изпръхтели
2 лице щеше да си изпръхтял щеше да си изпръхтяла щеше да си изпръхтяло щяхте да сте изпръхтели
3 лице щеше да е изпръхтял щеше да е изпръхтяла щеше да е изпръхтяло щяха да са изпръхтели


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице изпръхтял (е) изпръхтяла (е) изпръхтяло (е) изпръхтели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпръхтял съм изпръхтяла съм изпръхтяло съм изпръхтели сме
2 лице изпръхтял си изпръхтяла си изпръхтяло си изпръхтели сте
3 лице изпръхтял (е) изпръхтяла (е) изпръхтяло (е) изпръхтели (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпръхтял била съм изпръхтяла било съм изпръхтяло били сме изпръхтели
2 лице бил си изпръхтял била си изпръхтяла било си изпръхтяло били сте изпръхтели
3 лице бил (е) изпръхтял била (е) изпръхтяла било (е) изпръхтяло били (са) изпръхтели


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпръхтя щяла съм да изпръхтя щяло съм да изпръхтя щели сме да изпръхтим
2 лице щял си да изпръхтиш щяла си да изпръхтиш щяло си да изпръхтиш щели сте да изпръхтите
3 лице щял (е) да изпръхти щяла (е) да изпръхти щяло (е) да изпръхти щели (са) да изпръхтят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпръхтял щяла съм да съм изпръхтяла щяло съм да съм изпръхтяло щели сме да сме изпръхтели
2 лице щял си да си изпръхтял щяла си да си изпръхтяла щяло си да си изпръхтяло щели сте да сте изпръхтели
3 лице щял (е) да е изпръхтял щяла (е) да е изпръхтяла щяло (е) да е изпръхтяло щели (са) да са изпръхтели


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпръхтял бих изпръхтяла бих изпръхтяло бихме изпръхтели
2 лице би изпръхтял би изпръхтяла би изпръхтяло бихте изпръхтели
3 лице би изпръхтял би изпръхтяла би изпръхтяло биха изпръхтели


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·п·ръх·ти из·п·ръх·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·п·ръх·тян
непълен член из·п·ръх·тя·ния
пълен член из·п·ръх·тя·ни·ят
женски род из·п·ръх·тя·на
членувано из·п·ръх·тя·на·та
среден род из·п·ръх·тя·но
членувано из·п·ръх·тя·но·то
множествено число из·п·ръх·те·ни
членувано из·п·ръх·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·п·ръх·тял
непълен член из·п·ръх·те·лия
пълен член из·п·ръх·те·ли·ят
женски род из·п·ръх·тя·ла
членувано из·п·ръх·тя·ла·та
среден род из·п·ръх·тя·ло
членувано из·п·ръх·тя·ло·то
множествено число из·п·ръх·те·ли
членувано из·п·ръх·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·п·ръх·тял
непълен член из·п·ръх·тя·лия
пълен член из·п·ръх·тя·ли·ят
женски род из·п·ръх·тя·ла
членувано из·п·ръх·тя·ла·та
среден род из·п·ръх·тя·ло
членувано из·п·ръх·тя·ло·то
множествено число из·п·ръх·те·ли
членувано из·п·ръх·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·п·ръх·тящ
непълен член из·п·ръх·тя·щия
пълен член из·п·ръх·тя·щи·ят
женски род из·п·ръх·тя·ща
членувано из·п·ръх·тя·ща·та
среден род из·п·ръх·тя·що
членувано из·п·ръх·тя·що·то
множествено число из·п·ръх·тя·щи
членувано из·п·ръх·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·п·ръх·тей·ки