Представени са всички форми на глагола изпочупя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·по·чу·пя из·по·чу·пим
2 лице из·по·чу·пиш из·по·чу·пи·те
3 лице из·по·чу·пи из·по·чу·пят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·по·чу·пих из·по·чу·пих·ме
2 лице из·по·чу·пи из·по·чу·пих·те
3 лице из·по·чу·пи из·по·чу·пи·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·по·чу·пех из·по·чу·пех·ме
2 лице из·по·чу·пе·ше из·по·чу·пех·те
3 лице из·по·чу·пе·ше из·по·чу·пе·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупил съм изпочупила съм изпочупило съм изпочупили сме
2 лице изпочупил си изпочупила си изпочупило си изпочупили сте
3 лице изпочупил е изпочупила е изпочупило е изпочупили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпочупил бях изпочупила бях изпочупило бяхме изпочупили
2 лице беше изпочупил беше изпочупила беше изпочупило бяхте изпочупили
3 лице беше изпочупил беше изпочупила беше изпочупило бяха изпочупили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изпочупя ще изпочупим
2 лице ще изпочупиш ще изпочупите
3 лице ще изпочупи ще изпочупят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпочупил ще съм изпочупила ще съм изпочупило ще сме изпочупили
2 лице ще си изпочупил ще си изпочупила ще си изпочупило ще сте изпочупили
3 лице ще е изпочупил ще е изпочупила ще е изпочупило ще са изпочупили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изпочупя щяхме да изпочупим
2 лице щеше да изпочупиш щяхте да изпочупите
3 лице щеше да изпочупи щяха да изпочупят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпочупил щях да съм изпочупила щях да съм изпочупило щяхме да сме изпочупили
2 лице щеше да си изпочупил щеше да си изпочупила щеше да си изпочупило щяхте да сте изпочупили
3 лице щеше да е изпочупил щеше да е изпочупила щеше да е изпочупило щяха да са изпочупили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупел съм изпочупела съм изпочупело съм изпочупели сме
2 лице изпочупел си изпочупела си изпочупело си изпочупели сте
3 лице изпочупел (е) изпочупела (е) изпочупело (е) изпочупели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпочупил съм изпочупила съм изпочупило съм изпочупили сме
2 лице изпочупил си изпочупила си изпочупило си изпочупили сте
3 лице изпочупил (е) изпочупила (е) изпочупило (е) изпочупили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпочупил била съм изпочупила било съм изпочупило били сме изпочупили
2 лице бил си изпочупил била си изпочупила било си изпочупило били сте изпочупили
3 лице бил (е) изпочупил била (е) изпочупила било (е) изпочупило били (са) изпочупили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпочупя щяла съм да изпочупя щяло съм да изпочупя щели сме да изпочупим
2 лице щял си да изпочупиш щяла си да изпочупиш щяло си да изпочупиш щели сте да изпочупите
3 лице щял (е) да изпочупи щяла (е) да изпочупи щяло (е) да изпочупи щели (са) да изпочупят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпочупил щяла съм да съм изпочупила щяло съм да съм изпочупило щели сме да сме изпочупили
2 лице щял си да си изпочупил щяла си да си изпочупила щяло си да си изпочупило щели сте да сте изпочупили
3 лице щял (е) да е изпочупил щяла (е) да е изпочупила щяло (е) да е изпочупило щели (са) да са изпочупили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпочупил бих изпочупила бих изпочупило бихме изпочупили
2 лице би изпочупил би изпочупила би изпочупило бихте изпочупили
3 лице би изпочупил би изпочупила би изпочупило биха изпочупили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·по·чу·пи из·по·чу·пе·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·по·чу·пен
непълен член из·по·чу·пе·ния
пълен член из·по·чу·пе·ни·ят
женски род из·по·чу·пе·на
членувано из·по·чу·пе·на·та
среден род из·по·чу·пе·но
членувано из·по·чу·пе·но·то
множествено число из·по·чу·пе·ни
членувано из·по·чу·пе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·по·чу·пил
непълен член из·по·чу·пи·лия
пълен член из·по·чу·пи·ли·ят
женски род из·по·чу·пи·ла
членувано из·по·чу·пи·ла·та
среден род из·по·чу·пи·ло
членувано из·по·чу·пи·ло·то
множествено число из·по·чу·пи·ли
членувано из·по·чу·пи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·по·чу·пел
непълен член из·по·чу·пе·лия
пълен член из·по·чу·пе·ли·ят
женски род из·по·чу·пе·ла
членувано из·по·чу·пе·ла·та
среден род из·по·чу·пе·ло
членувано из·по·чу·пе·ло·то
множествено число из·по·чу·пе·ли
членувано из·по·чу·пе·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·по·чу·пещ
непълен член из·по·чу·пе·щия
пълен член из·по·чу·пе·щи·ят
женски род из·по·чу·пе·ща
членувано из·по·чу·пе·ща·та
среден род из·по·чу·пе·що
членувано из·по·чу·пе·що·то
множествено число из·по·чу·пе·щи
членувано из·по·чу·пе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·по·чу·пей·ки