Представени са всички форми на глагола изплюя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·п·люя из·п·лю·ем
2 лице из·п·лю·еш из·п·лю·е·те
3 лице из·п·люе из·п·лю·ят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·п·люх из·п·люх·ме
2 лице из·п·лю из·п·люх·те
3 лице из·п·лю из·п·лю·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·п·лю·ех из·п·лю·ех·ме
2 лице из·п·лю·е·ше из·п·лю·ех·те
3 лице из·п·лю·е·ше из·п·лю·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюл съм изплюла съм изплюло съм изплюли сме
2 лице изплюл си изплюла си изплюло си изплюли сте
3 лице изплюл е изплюла е изплюло е изплюли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изплюл бях изплюла бях изплюло бяхме изплюли
2 лице беше изплюл беше изплюла беше изплюло бяхте изплюли
3 лице беше изплюл беше изплюла беше изплюло бяха изплюли


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще изплюя ще изплюем
2 лице ще изплюеш ще изплюете
3 лице ще изплюе ще изплюят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изплюл ще съм изплюла ще съм изплюло ще сме изплюли
2 лице ще си изплюл ще си изплюла ще си изплюло ще сте изплюли
3 лице ще е изплюл ще е изплюла ще е изплюло ще са изплюли


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да изплюя щяхме да изплюем
2 лице щеше да изплюеш щяхте да изплюете
3 лице щеше да изплюе щяха да изплюят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изплюл щях да съм изплюла щях да съм изплюло щяхме да сме изплюли
2 лице щеше да си изплюл щеше да си изплюла щеше да си изплюло щяхте да сте изплюли
3 лице щеше да е изплюл щеше да е изплюла щеше да е изплюло щяха да са изплюли


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюел съм изплюела съм изплюело съм изплюели сме
2 лице изплюел си изплюела си изплюело си изплюели сте
3 лице изплюел (е) изплюела (е) изплюело (е) изплюели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изплюл съм изплюла съм изплюло съм изплюли сме
2 лице изплюл си изплюла си изплюло си изплюли сте
3 лице изплюл (е) изплюла (е) изплюло (е) изплюли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изплюл била съм изплюла било съм изплюло били сме изплюли
2 лице бил си изплюл била си изплюла било си изплюло били сте изплюли
3 лице бил (е) изплюл била (е) изплюла било (е) изплюло били (са) изплюли


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изплюя щяла съм да изплюя щяло съм да изплюя щели сме да изплюем
2 лице щял си да изплюеш щяла си да изплюеш щяло си да изплюеш щели сте да изплюете
3 лице щял (е) да изплюе щяла (е) да изплюе щяло (е) да изплюе щели (са) да изплюят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изплюл щяла съм да съм изплюла щяло съм да съм изплюло щели сме да сме изплюли
2 лице щял си да си изплюл щяла си да си изплюла щяло си да си изплюло щели сте да сте изплюли
3 лице щял (е) да е изплюл щяла (е) да е изплюла щяло (е) да е изплюло щели (са) да са изплюли


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изплюл бих изплюла бих изплюло бихме изплюли
2 лице би изплюл би изплюла би изплюло бихте изплюли
3 лице би изплюл би изплюла би изплюло биха изплюли


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·п·люй из·п·люй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·п·лют
непълен член из·п·лю·тия
пълен член из·п·лю·ти·ят
женски род из·п·лю·та
членувано из·п·лю·та·та
среден род из·п·лю·то
членувано из·п·лю·то·то
множествено число из·п·лю·ти
членувано из·п·лю·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·п·люл
непълен член из·п·лю·лия
пълен член из·п·лю·ли·ят
женски род из·п·лю·ла
членувано из·п·лю·ла·та
среден род из·п·лю·ло
членувано из·п·лю·ло·то
множествено число из·п·лю·ли
членувано из·п·лю·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·п·лю·ел
непълен член из·п·лю·е·лия
пълен член из·п·лю·е·ли·ят
женски род из·п·лю·е·ла
членувано из·п·лю·е·ла·та
среден род из·п·лю·е·ло
членувано из·п·лю·е·ло·то
множествено число из·п·лю·е·ли
членувано из·п·лю·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·п·лю·ещ
непълен член из·п·лю·е·щия
пълен член из·п·лю·е·щи·ят
женски род из·п·лю·е·ща
членувано из·п·лю·е·ща·та
среден род из·п·лю·е·що
членувано из·п·лю·е·що·то
множествено число из·п·лю·е·щи
членувано из·п·лю·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·п·лю·ей·ки