Представени са всички форми на глагола изневеря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·ря из·не·ве·рим
2 лице из·не·ве·риш из·не·ве·ри·те
3 лице из·не·ве·ри из·не·ве·рят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·рих из·не·ве·рих·ме
2 лице из·не·ве·ри из·не·ве·рих·те
3 лице из·не·ве·ри из·не·ве·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·не·ве·рях из·не·ве·рях·ме
2 лице из·не·ве·ре·ше из·не·ве·рях·те
3 лице из·не·ве·ре·ше из·не·ве·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерил съм изневерила съм изневерило съм изневерили сме
2 лице изневерил си изневерила си изневерило си изневерили сте
3 лице изневерил е изневерила е изневерило е изневерили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изневерил бях изневерила бях изневерило бяхме изневерили
2 лице беше изневерил беше изневерила беше изневерило бяхте изневерили
3 лице беше изневерил беше изневерила беше изневерило бяха изневерили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще изневеря ще изневерим
2 лице ще изневериш ще изневерите
3 лице ще изневери ще изневерят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изневерил ще съм изневерила ще съм изневерило ще сме изневерили
2 лице ще си изневерил ще си изневерила ще си изневерило ще сте изневерили
3 лице ще е изневерил ще е изневерила ще е изневерило ще са изневерили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да изневеря щяхме да изневерим
2 лице щеше да изневериш щяхте да изневерите
3 лице щеше да изневери щяха да изневерят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изневерил щях да съм изневерила щях да съм изневерило щяхме да сме изневерили
2 лице щеше да си изневерил щеше да си изневерила щеше да си изневерило щяхте да сте изневерили
3 лице щеше да е изневерил щеше да е изневерила щеше да е изневерило щяха да са изневерили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерял съм изневеряла съм изневеряло съм изневерели сме
2 лице изневерял си изневеряла си изневеряло си изневерели сте
3 лице изневерял (е) изневеряла (е) изневеряло (е) изневерели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изневерил съм изневерила съм изневерило съм изневерили сме
2 лице изневерил си изневерила си изневерило си изневерили сте
3 лице изневерил (е) изневерила (е) изневерило (е) изневерили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изневерил била съм изневерила било съм изневерило били сме изневерили
2 лице бил си изневерил била си изневерила било си изневерило били сте изневерили
3 лице бил (е) изневерил била (е) изневерила било (е) изневерило били (са) изневерили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изневеря щяла съм да изневеря щяло съм да изневеря щели сме да изневерим
2 лице щял си да изневериш щяла си да изневериш щяло си да изневериш щели сте да изневерите
3 лице щял (е) да изневери щяла (е) да изневери щяло (е) да изневери щели (са) да изневерят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изневерил щяла съм да съм изневерила щяло съм да съм изневерило щели сме да сме изневерили
2 лице щял си да си изневерил щяла си да си изневерила щяло си да си изневерило щели сте да сте изневерили
3 лице щял (е) да е изневерил щяла (е) да е изневерила щяло (е) да е изневерило щели (са) да са изневерили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изневерил бих изневерила бих изневерило бихме изневерили
2 лице би изневерил би изневерила би изневерило бихте изневерили
3 лице би изневерил би изневерила би изневерило биха изневерили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·не·ве·ри из·не·ве·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·не·ве·рен
непълен член из·не·ве·ре·ния
пълен член из·не·ве·ре·ни·ят
женски род из·не·ве·ре·на
членувано из·не·ве·ре·на·та
среден род из·не·ве·ре·но
членувано из·не·ве·ре·но·то
множествено число из·не·ве·ре·ни
членувано из·не·ве·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·не·ве·рил
непълен член из·не·ве·ри·лия
пълен член из·не·ве·ри·ли·ят
женски род из·не·ве·ри·ла
членувано из·не·ве·ри·ла·та
среден род из·не·ве·ри·ло
членувано из·не·ве·ри·ло·то
множествено число из·не·ве·ри·ли
членувано из·не·ве·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·не·ве·рял
непълен член из·не·ве·ря·лия
пълен член из·не·ве·ря·ли·ят
женски род из·не·ве·ря·ла
членувано из·не·ве·ря·ла·та
среден род из·не·ве·ря·ло
членувано из·не·ве·ря·ло·то
множествено число из·не·ве·ре·ли
членувано из·не·ве·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·не·ве·рящ
непълен член из·не·ве·ря·щия
пълен член из·не·ве·ря·щи·ят
женски род из·не·ве·ря·ща
членувано из·не·ве·ря·ща·та
среден род из·не·ве·ря·що
членувано из·не·ве·ря·що·то
множествено число из·не·ве·ря·щи
членувано из·не·ве·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·не·ве·рей·ки