Представени са всички форми на глагола изнамеря. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·на·ме·ря из·на·ме·рим
2 лице из·на·ме·риш из·на·ме·ри·те
3 лице из·на·ме·ри из·на·ме·рят


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·на·ме·рих из·на·ме·рих·ме
2 лице из·на·ме·ри из·на·ме·рих·те
3 лице из·на·ме·ри из·на·ме·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·на·ме·рех из·на·ме·рех·ме
2 лице из·на·ме·ре·ше из·на·ме·рех·те
3 лице из·на·ме·ре·ше из·на·ме·ре·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерил съм изнамерила съм изнамерило съм изнамерили сме
2 лице изнамерил си изнамерила си изнамерило си изнамерили сте
3 лице изнамерил е изнамерила е изнамерило е изнамерили са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изнамерил бях изнамерила бях изнамерило бяхме изнамерили
2 лице беше изнамерил беше изнамерила беше изнамерило бяхте изнамерили
3 лице беше изнамерил беше изнамерила беше изнамерило бяха изнамерили


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изнамеря ще изнамерим
2 лице ще изнамериш ще изнамерите
3 лице ще изнамери ще изнамерят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изнамерил ще съм изнамерила ще съм изнамерило ще сме изнамерили
2 лице ще си изнамерил ще си изнамерила ще си изнамерило ще сте изнамерили
3 лице ще е изнамерил ще е изнамерила ще е изнамерило ще са изнамерили


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изнамеря щяхме да изнамерим
2 лице щеше да изнамериш щяхте да изнамерите
3 лице щеше да изнамери щяха да изнамерят


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изнамерил щях да съм изнамерила щях да съм изнамерило щяхме да сме изнамерили
2 лице щеше да си изнамерил щеше да си изнамерила щеше да си изнамерило щяхте да сте изнамерили
3 лице щеше да е изнамерил щеше да е изнамерила щеше да е изнамерило щяха да са изнамерили


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерел съм изнамерела съм изнамерело съм изнамерели сме
2 лице изнамерел си изнамерела си изнамерело си изнамерели сте
3 лице изнамерел (е) изнамерела (е) изнамерело (е) изнамерели (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изнамерил съм изнамерила съм изнамерило съм изнамерили сме
2 лице изнамерил си изнамерила си изнамерило си изнамерили сте
3 лице изнамерил (е) изнамерила (е) изнамерило (е) изнамерили (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изнамерил била съм изнамерила било съм изнамерило били сме изнамерили
2 лице бил си изнамерил била си изнамерила било си изнамерило били сте изнамерили
3 лице бил (е) изнамерил била (е) изнамерила било (е) изнамерило били (са) изнамерили


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изнамеря щяла съм да изнамеря щяло съм да изнамеря щели сме да изнамерим
2 лице щял си да изнамериш щяла си да изнамериш щяло си да изнамериш щели сте да изнамерите
3 лице щял (е) да изнамери щяла (е) да изнамери щяло (е) да изнамери щели (са) да изнамерят


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изнамерил щяла съм да съм изнамерила щяло съм да съм изнамерило щели сме да сме изнамерили
2 лице щял си да си изнамерил щяла си да си изнамерила щяло си да си изнамерило щели сте да сте изнамерили
3 лице щял (е) да е изнамерил щяла (е) да е изнамерила щяло (е) да е изнамерило щели (са) да са изнамерили


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изнамерил бих изнамерила бих изнамерило бихме изнамерили
2 лице би изнамерил би изнамерила би изнамерило бихте изнамерили
3 лице би изнамерил би изнамерила би изнамерило биха изнамерили


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·на·ме·ри из·на·ме·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·на·ме·рен
непълен член из·на·ме·ре·ния
пълен член из·на·ме·ре·ни·ят
женски род из·на·ме·ре·на
членувано из·на·ме·ре·на·та
среден род из·на·ме·ре·но
членувано из·на·ме·ре·но·то
множествено число из·на·ме·ре·ни
членувано из·на·ме·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·на·ме·рил
непълен член из·на·ме·ри·лия
пълен член из·на·ме·ри·ли·ят
женски род из·на·ме·ри·ла
членувано из·на·ме·ри·ла·та
среден род из·на·ме·ри·ло
членувано из·на·ме·ри·ло·то
множествено число из·на·ме·ри·ли
членувано из·на·ме·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·на·ме·рел
непълен член из·на·ме·ре·лия
пълен член из·на·ме·ре·ли·ят
женски род из·на·ме·ре·ла
членувано из·на·ме·ре·ла·та
среден род из·на·ме·ре·ло
членувано из·на·ме·ре·ло·то
множествено число из·на·ме·ре·ли
членувано из·на·ме·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·на·ме·рещ
непълен член из·на·ме·ре·щия
пълен член из·на·ме·ре·щи·ят
женски род из·на·ме·ре·ща
членувано из·на·ме·ре·ща·та
среден род из·на·ме·ре·що
членувано из·на·ме·ре·що·то
множествено число из·на·ме·ре·щи
членувано из·на·ме·ре·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·на·ме·рей·ки