Представени са всички форми на глагола изкънтявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·кън·тя·вам из·кън·тя·ва·ме
2 лице из·кън·тя·ваш из·кън·тя·ва·те
3 лице из·кън·тя·ва из·кън·тя·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·кън·тя·вах из·кън·тя·вах·ме
2 лице из·кън·тя·ва из·кън·тя·вах·те
3 лице из·кън·тя·ва из·кън·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·кън·тя·вах из·кън·тя·вах·ме
2 лице из·кън·тя·ва·ше из·кън·тя·вах·те
3 лице из·кън·тя·ва·ше из·кън·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтявал съм изкънтявала съм изкънтявало съм изкънтявали сме
2 лице изкънтявал си изкънтявала си изкънтявало си изкънтявали сте
3 лице изкънтявал е изкънтявала е изкънтявало е изкънтявали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкънтявал бях изкънтявала бях изкънтявало бяхме изкънтявали
2 лице беше изкънтявал беше изкънтявала беше изкънтявало бяхте изкънтявали
3 лице беше изкънтявал беше изкънтявала беше изкънтявало бяха изкънтявали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изкънтявам ще изкънтяваме
2 лице ще изкънтяваш ще изкънтявате
3 лице ще изкънтява ще изкънтяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкънтявал ще съм изкънтявала ще съм изкънтявало ще сме изкънтявали
2 лице ще си изкънтявал ще си изкънтявала ще си изкънтявало ще сте изкънтявали
3 лице ще е изкънтявал ще е изкънтявала ще е изкънтявало ще са изкънтявали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изкънтявам щяхме да изкънтяваме
2 лице щеше да изкънтяваш щяхте да изкънтявате
3 лице щеше да изкънтява щяха да изкънтяват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкънтявал щях да съм изкънтявала щях да съм изкънтявало щяхме да сме изкънтявали
2 лице щеше да си изкънтявал щеше да си изкънтявала щеше да си изкънтявало щяхте да сте изкънтявали
3 лице щеше да е изкънтявал щеше да е изкънтявала щеше да е изкънтявало щяха да са изкънтявали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтявал съм изкънтявала съм изкънтявало съм изкънтявали сме
2 лице изкънтявал си изкънтявала си изкънтявало си изкънтявали сте
3 лице изкънтявал (е) изкънтявала (е) изкънтявало (е) изкънтявали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтявал съм изкънтявала съм изкънтявало съм изкънтявали сме
2 лице изкънтявал си изкънтявала си изкънтявало си изкънтявали сте
3 лице изкънтявал (е) изкънтявала (е) изкънтявало (е) изкънтявали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкънтявал била съм изкънтявала било съм изкънтявало били сме изкънтявали
2 лице бил си изкънтявал била си изкънтявала било си изкънтявало били сте изкънтявали
3 лице бил (е) изкънтявал била (е) изкънтявала било (е) изкънтявало били (са) изкънтявали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкънтявам щяла съм да изкънтявам щяло съм да изкънтявам щели сме да изкънтяваме
2 лице щял си да изкънтяваш щяла си да изкънтяваш щяло си да изкънтяваш щели сте да изкънтявате
3 лице щял (е) да изкънтява щяла (е) да изкънтява щяло (е) да изкънтява щели (са) да изкънтяват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкънтявал щяла съм да съм изкънтявала щяло съм да съм изкънтявало щели сме да сме изкънтявали
2 лице щял си да си изкънтявал щяла си да си изкънтявала щяло си да си изкънтявало щели сте да сте изкънтявали
3 лице щял (е) да е изкънтявал щяла (е) да е изкънтявала щяло (е) да е изкънтявало щели (са) да са изкънтявали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкънтявал бих изкънтявала бих изкънтявало бихме изкънтявали
2 лице би изкънтявал би изкънтявала би изкънтявало бихте изкънтявали
3 лице би изкънтявал би изкънтявала би изкънтявало биха изкънтявали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·кън·тя·вай из·кън·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·кън·тя·ван
непълен член из·кън·тя·ва·ния
пълен член из·кън·тя·ва·ни·ят
женски род из·кън·тя·ва·на
членувано из·кън·тя·ва·на·та
среден род из·кън·тя·ва·но
членувано из·кън·тя·ва·но·то
множествено число из·кън·тя·ва·ни
членувано из·кън·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·кън·тя·вал
непълен член из·кън·тя·ва·лия
пълен член из·кън·тя·ва·ли·ят
женски род из·кън·тя·ва·ла
членувано из·кън·тя·ва·ла·та
среден род из·кън·тя·ва·ло
членувано из·кън·тя·ва·ло·то
множествено число из·кън·тя·ва·ли
членувано из·кън·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·кън·тя·вал
непълен член из·кън·тя·ва·лия
пълен член из·кън·тя·ва·ли·ят
женски род из·кън·тя·ва·ла
членувано из·кън·тя·ва·ла·та
среден род из·кън·тя·ва·ло
членувано из·кън·тя·ва·ло·то
множествено число из·кън·тя·ва·ли
членувано из·кън·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·кън·тя·ващ
непълен член из·кън·тя·ва·щия
пълен член из·кън·тя·ва·щи·ят
женски род из·кън·тя·ва·ща
членувано из·кън·тя·ва·ща·та
среден род из·кън·тя·ва·що
членувано из·кън·тя·ва·що·то
множествено число из·кън·тя·ва·щи
членувано из·кън·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·кън·тя·вай·ки