Представени са всички форми на глагола изкънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·кън·тя из·кън·тим
2 лице из·кън·тиш из·кън·ти·те
3 лице из·кън·ти из·кън·тят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·кън·тях из·кън·тях·ме
2 лице из·кън·тя из·кън·тях·те
3 лице из·кън·тя из·кън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·кън·тях из·кън·тях·ме
2 лице из·кън·те·ше из·кън·тях·те
3 лице из·кън·те·ше из·кън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтял съм изкънтяла съм изкънтяло съм изкънтели сме
2 лице изкънтял си изкънтяла си изкънтяло си изкънтели сте
3 лице изкънтял е изкънтяла е изкънтяло е изкънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкънтял бях изкънтяла бях изкънтяло бяхме изкънтели
2 лице беше изкънтял беше изкънтяла беше изкънтяло бяхте изкънтели
3 лице беше изкънтял беше изкънтяла беше изкънтяло бяха изкънтели


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще изкънтя ще изкънтим
2 лице ще изкънтиш ще изкънтите
3 лице ще изкънти ще изкънтят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкънтял ще съм изкънтяла ще съм изкънтяло ще сме изкънтели
2 лице ще си изкънтял ще си изкънтяла ще си изкънтяло ще сте изкънтели
3 лице ще е изкънтял ще е изкънтяла ще е изкънтяло ще са изкънтели


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да изкънтя щяхме да изкънтим
2 лице щеше да изкънтиш щяхте да изкънтите
3 лице щеше да изкънти щяха да изкънтят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкънтял щях да съм изкънтяла щях да съм изкънтяло щяхме да сме изкънтели
2 лице щеше да си изкънтял щеше да си изкънтяла щеше да си изкънтяло щяхте да сте изкънтели
3 лице щеше да е изкънтял щеше да е изкънтяла щеше да е изкънтяло щяха да са изкънтели


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтял съм изкънтяла съм изкънтяло съм изкънтели сме
2 лице изкънтял си изкънтяла си изкънтяло си изкънтели сте
3 лице изкънтял (е) изкънтяла (е) изкънтяло (е) изкънтели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкънтял съм изкънтяла съм изкънтяло съм изкънтели сме
2 лице изкънтял си изкънтяла си изкънтяло си изкънтели сте
3 лице изкънтял (е) изкънтяла (е) изкънтяло (е) изкънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкънтял била съм изкънтяла било съм изкънтяло били сме изкънтели
2 лице бил си изкънтял била си изкънтяла било си изкънтяло били сте изкънтели
3 лице бил (е) изкънтял била (е) изкънтяла било (е) изкънтяло били (са) изкънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкънтя щяла съм да изкънтя щяло съм да изкънтя щели сме да изкънтим
2 лице щял си да изкънтиш щяла си да изкънтиш щяло си да изкънтиш щели сте да изкънтите
3 лице щял (е) да изкънти щяла (е) да изкънти щяло (е) да изкънти щели (са) да изкънтят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкънтял щяла съм да съм изкънтяла щяло съм да съм изкънтяло щели сме да сме изкънтели
2 лице щял си да си изкънтял щяла си да си изкънтяла щяло си да си изкънтяло щели сте да сте изкънтели
3 лице щял (е) да е изкънтял щяла (е) да е изкънтяла щяло (е) да е изкънтяло щели (са) да са изкънтели


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкънтял бих изкънтяла бих изкънтяло бихме изкънтели
2 лице би изкънтял би изкънтяла би изкънтяло бихте изкънтели
3 лице би изкънтял би изкънтяла би изкънтяло биха изкънтели


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·кън·ти из·кън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·кън·тян
непълен член из·кън·тя·ния
пълен член из·кън·тя·ни·ят
женски род из·кън·тя·на
членувано из·кън·тя·на·та
среден род из·кън·тя·но
членувано из·кън·тя·но·то
множествено число из·кън·те·ни
членувано из·кън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·кън·тял
непълен член из·кън·те·лия
пълен член из·кън·те·ли·ят
женски род из·кън·тя·ла
членувано из·кън·тя·ла·та
среден род из·кън·тя·ло
членувано из·кън·тя·ло·то
множествено число из·кън·те·ли
членувано из·кън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·кън·тял
непълен член из·кън·тя·лия
пълен член из·кън·тя·ли·ят
женски род из·кън·тя·ла
членувано из·кън·тя·ла·та
среден род из·кън·тя·ло
членувано из·кън·тя·ло·то
множествено число из·кън·те·ли
членувано из·кън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·кън·тящ
непълен член из·кън·тя·щия
пълен член из·кън·тя·щи·ят
женски род из·кън·тя·ща
членувано из·кън·тя·ща·та
среден род из·кън·тя·що
членувано из·кън·тя·що·то
множествено число из·кън·тя·щи
членувано из·кън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·кън·тей·ки