Представени са всички форми на глагола изкумям. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ку·мям из·ку·мя·ме
2 лице из·ку·мяш из·ку·мя·те
3 лице из·ку·мя из·ку·мят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ку·мях из·ку·мях·ме
2 лице из·ку·мя из·ку·мях·те
3 лице из·ку·мя из·ку·мя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ку·мях из·ку·мях·ме
2 лице из·ку·мя·ше из·ку·мях·те
3 лице из·ку·мя·ше из·ку·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкумял съм изкумяла съм изкумяло съм изкумяли сме
2 лице изкумял си изкумяла си изкумяло си изкумяли сте
3 лице изкумял е изкумяла е изкумяло е изкумяли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкумял бях изкумяла бях изкумяло бяхме изкумяли
2 лице беше изкумял беше изкумяла беше изкумяло бяхте изкумяли
3 лице беше изкумял беше изкумяла беше изкумяло бяха изкумяли


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще изкумям ще изкумяме
2 лице ще изкумяш ще изкумяте
3 лице ще изкумя ще изкумят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкумял ще съм изкумяла ще съм изкумяло ще сме изкумяли
2 лице ще си изкумял ще си изкумяла ще си изкумяло ще сте изкумяли
3 лице ще е изкумял ще е изкумяла ще е изкумяло ще са изкумяли


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да изкумям щяхме да изкумяме
2 лице щеше да изкумяш щяхте да изкумяте
3 лице щеше да изкумя щяха да изкумят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкумял щях да съм изкумяла щях да съм изкумяло щяхме да сме изкумяли
2 лице щеше да си изкумял щеше да си изкумяла щеше да си изкумяло щяхте да сте изкумяли
3 лице щеше да е изкумял щеше да е изкумяла щеше да е изкумяло щяха да са изкумяли


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкумял съм изкумяла съм изкумяло съм изкумяли сме
2 лице изкумял си изкумяла си изкумяло си изкумяли сте
3 лице изкумял (е) изкумяла (е) изкумяло (е) изкумяли (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкумял съм изкумяла съм изкумяло съм изкумяли сме
2 лице изкумял си изкумяла си изкумяло си изкумяли сте
3 лице изкумял (е) изкумяла (е) изкумяло (е) изкумяли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкумял била съм изкумяла било съм изкумяло били сме изкумяли
2 лице бил си изкумял била си изкумяла било си изкумяло били сте изкумяли
3 лице бил (е) изкумял била (е) изкумяла било (е) изкумяло били (са) изкумяли


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкумям щяла съм да изкумям щяло съм да изкумям щели сме да изкумяме
2 лице щял си да изкумяш щяла си да изкумяш щяло си да изкумяш щели сте да изкумяте
3 лице щял (е) да изкумя щяла (е) да изкумя щяло (е) да изкумя щели (са) да изкумят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкумял щяла съм да съм изкумяла щяло съм да съм изкумяло щели сме да сме изкумяли
2 лице щял си да си изкумял щяла си да си изкумяла щяло си да си изкумяло щели сте да сте изкумяли
3 лице щял (е) да е изкумял щяла (е) да е изкумяла щяло (е) да е изкумяло щели (са) да са изкумяли


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкумял бих изкумяла бих изкумяло бихме изкумяли
2 лице би изкумял би изкумяла би изкумяло бихте изкумяли
3 лице би изкумял би изкумяла би изкумяло биха изкумяли


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·ку·мяй из·ку·мяй·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ку·мян
непълен член из·ку·мя·ния
пълен член из·ку·мя·ни·ят
женски род из·ку·мя·на
членувано из·ку·мя·на·та
среден род из·ку·мя·но
членувано из·ку·мя·но·то
множествено число из·ку·мя·ни
членувано из·ку·мя·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ку·мял
непълен член из·ку·мя·лия
пълен член из·ку·мя·ли·ят
женски род из·ку·мя·ла
членувано из·ку·мя·ла·та
среден род из·ку·мя·ло
членувано из·ку·мя·ло·то
множествено число из·ку·мя·ли
членувано из·ку·мя·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ку·мял
непълен член из·ку·мя·лия
пълен член из·ку·мя·ли·ят
женски род из·ку·мя·ла
членувано из·ку·мя·ла·та
среден род из·ку·мя·ло
членувано из·ку·мя·ло·то
множествено число из·ку·мя·ли
членувано из·ку·мя·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ку·мящ
непълен член из·ку·мя·щия
пълен член из·ку·мя·щи·ят
женски род из·ку·мя·ща
членувано из·ку·мя·ща·та
среден род из·ку·мя·що
членувано из·ку·мя·що·то
множествено число из·ку·мя·щи
членувано из·ку·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·ку·мяй·ки