Представени са всички форми на глагола изкорубя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

редактиране

Изявително наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ру·бя из·ко·ру·бим
2 лице из·ко·ру·биш из·ко·ру·би·те
3 лице из·ко·ру·би из·ко·ру·бят


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ру·бих из·ко·ру·бих·ме
2 лице из·ко·ру·би из·ко·ру·бих·те
3 лице из·ко·ру·би из·ко·ру·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране
единствено число множествено число
1 лице из·ко·ру·бех из·ко·ру·бех·ме
2 лице из·ко·ру·бе·ше из·ко·ру·бех·те
3 лице из·ко·ру·бе·ше из·ко·ру·бе·ха


Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубил съм изкорубила съм изкорубило съм изкорубили сме
2 лице изкорубил си изкорубила си изкорубило си изкорубили сте
3 лице изкорубил е изкорубила е изкорубило е изкорубили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкорубил бях изкорубила бях изкорубило бяхме изкорубили
2 лице беше изкорубил беше изкорубила беше изкорубило бяхте изкорубили
3 лице беше изкорубил беше изкорубила беше изкорубило бяха изкорубили


Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
1 лице ще изкорубя ще изкорубим
2 лице ще изкорубиш ще изкорубите
3 лице ще изкоруби ще изкорубят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкорубил ще съм изкорубила ще съм изкорубило ще сме изкорубили
2 лице ще си изкорубил ще си изкорубила ще си изкорубило ще сте изкорубили
3 лице ще е изкорубил ще е изкорубила ще е изкорубило ще са изкорубили


Бъдеще време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
1 лице щях да изкорубя щяхме да изкорубим
2 лице щеше да изкорубиш щяхте да изкорубите
3 лице щеше да изкоруби щяха да изкорубят


Бъдеще предварително време в миналото

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкорубил щях да съм изкорубила щях да съм изкорубило щяхме да сме изкорубили
2 лице щеше да си изкорубил щеше да си изкорубила щеше да си изкорубило щяхте да сте изкорубили
3 лице щеше да е изкорубил щеше да е изкорубила щеше да е изкорубило щяха да са изкорубили


Преизказно наклонение

редактиране

Сегашно време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубел съм изкорубела съм изкорубело съм изкорубели сме
2 лице изкорубел си изкорубела си изкорубело си изкорубели сте
3 лице изкорубел (е) изкорубела (е) изкорубело (е) изкорубели (са)


Минало свършено време (аорист)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубил съм изкорубила съм изкорубило съм изкорубили сме
2 лице изкорубил си изкорубила си изкорубило си изкорубили сте
3 лице изкорубил (е) изкорубила (е) изкорубило (е) изкорубили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкорубил била съм изкорубила било съм изкорубило били сме изкорубили
2 лице бил си изкорубил била си изкорубила било си изкорубило били сте изкорубили
3 лице бил (е) изкорубил била (е) изкорубила било (е) изкорубило били (са) изкорубили


Минало предварително време (плусквамперфект)

редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкорубя щяла съм да изкорубя щяло съм да изкорубя щели сме да изкорубим
2 лице щял си да изкорубиш щяла си да изкорубиш щяло си да изкорубиш щели сте да изкорубите
3 лице щял (е) да изкоруби щяла (е) да изкоруби щяло (е) да изкоруби щели (са) да изкорубят


Бъдеще предварително време

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкорубил щяла съм да съм изкорубила щяло съм да съм изкорубило щели сме да сме изкорубили
2 лице щял си да си изкорубил щяла си да си изкорубила щяло си да си изкорубило щели сте да сте изкорубили
3 лице щял (е) да е изкорубил щяла (е) да е изкорубила щяло (е) да е изкорубило щели (са) да са изкорубили


Бъдеще време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

редактиране
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкорубил бих изкорубила бих изкорубило бихме изкорубили
2 лице би изкорубил би изкорубила би изкорубило бихте изкорубили
3 лице би изкорубил би изкорубила би изкорубило биха изкорубили


Повелително наклонение

редактиране
единствено число множествено число
из·ко·ру·би из·ко·ру·бе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

редактиране

Минало страдателно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ко·ру·бен
непълен член из·ко·ру·бе·ния
пълен член из·ко·ру·бе·ни·ят
женски род из·ко·ру·бе·на
членувано из·ко·ру·бе·на·та
среден род из·ко·ру·бе·но
членувано из·ко·ру·бе·но·то
множествено число из·ко·ру·бе·ни
членувано из·ко·ру·бе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ко·ру·бил
непълен член из·ко·ру·би·лия
пълен член из·ко·ру·би·ли·ят
женски род из·ко·ру·би·ла
членувано из·ко·ру·би·ла·та
среден род из·ко·ру·би·ло
членувано из·ко·ру·би·ло·то
множествено число из·ко·ру·би·ли
членувано из·ко·ру·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ко·ру·бел
непълен член из·ко·ру·бе·лия
пълен член из·ко·ру·бе·ли·ят
женски род из·ко·ру·бе·ла
членувано из·ко·ру·бе·ла·та
среден род из·ко·ру·бе·ло
членувано из·ко·ру·бе·ло·то
множествено число из·ко·ру·бе·ли
членувано из·ко·ру·бе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

редактиране
единствено число мъжки род из·ко·ру·бещ
непълен член из·ко·ру·бе·щия
пълен член из·ко·ру·бе·щи·ят
женски род из·ко·ру·бе·ща
членувано из·ко·ру·бе·ща·та
среден род из·ко·ру·бе·що
членувано из·ко·ру·бе·що·то
множествено число из·ко·ру·бе·щи
членувано из·ко·ру·бе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

редактиране

из·ко·ру·бей·ки