Представени са всички форми на глагола изкорубвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми редактиране

Изявително наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·руб·вам из·ко·руб·ва·ме
2 лице из·ко·руб·ваш из·ко·руб·ва·те
3 лице из·ко·руб·ва из·ко·руб·ват


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·руб·вах из·ко·руб·вах·ме
2 лице из·ко·руб·ва из·ко·руб·вах·те
3 лице из·ко·руб·ва из·ко·руб·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

единствено число множествено число
1 лице из·ко·руб·вах из·ко·руб·вах·ме
2 лице из·ко·руб·ва·ше из·ко·руб·вах·те
3 лице из·ко·руб·ва·ше из·ко·руб·ва·ха


Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице изкорубвал е изкорубвала е изкорубвало е изкорубвали са


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкорубвал бях изкорубвала бях изкорубвало бяхме изкорубвали
2 лице беше изкорубвал беше изкорубвала беше изкорубвало бяхте изкорубвали
3 лице беше изкорубвал беше изкорубвала беше изкорубвало бяха изкорубвали


Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
1 лице ще изкорубвам ще изкорубваме
2 лице ще изкорубваш ще изкорубвате
3 лице ще изкорубва ще изкорубват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкорубвал ще съм изкорубвала ще съм изкорубвало ще сме изкорубвали
2 лице ще си изкорубвал ще си изкорубвала ще си изкорубвало ще сте изкорубвали
3 лице ще е изкорубвал ще е изкорубвала ще е изкорубвало ще са изкорубвали


Бъдеще време в миналото редактиране

единствено число множествено число
1 лице щях да изкорубвам щяхме да изкорубваме
2 лице щеше да изкорубваш щяхте да изкорубвате
3 лице щеше да изкорубва щяха да изкорубват


Бъдеще предварително време в миналото редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкорубвал щях да съм изкорубвала щях да съм изкорубвало щяхме да сме изкорубвали
2 лице щеше да си изкорубвал щеше да си изкорубвала щеше да си изкорубвало щяхте да сте изкорубвали
3 лице щеше да е изкорубвал щеше да е изкорубвала щеше да е изкорубвало щяха да са изкорубвали


Преизказно наклонение редактиране

Сегашно време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице изкорубвал (е) изкорубвала (е) изкорубвало (е) изкорубвали (са)


Минало свършено време (аорист) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкорубвал съм изкорубвала съм изкорубвало съм изкорубвали сме
2 лице изкорубвал си изкорубвала си изкорубвало си изкорубвали сте
3 лице изкорубвал (е) изкорубвала (е) изкорубвало (е) изкорубвали (са)


Минало несвършено време (имперфект) редактиране

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект) редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкорубвал била съм изкорубвала било съм изкорубвало били сме изкорубвали
2 лице бил си изкорубвал била си изкорубвала било си изкорубвало били сте изкорубвали
3 лице бил (е) изкорубвал била (е) изкорубвала било (е) изкорубвало били (са) изкорубвали


Минало предварително време (плусквамперфект) редактиране

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкорубвам щяла съм да изкорубвам щяло съм да изкорубвам щели сме да изкорубваме
2 лице щял си да изкорубваш щяла си да изкорубваш щяло си да изкорубваш щели сте да изкорубвате
3 лице щял (е) да изкорубва щяла (е) да изкорубва щяло (е) да изкорубва щели (са) да изкорубват


Бъдеще предварително време редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкорубвал щяла съм да съм изкорубвала щяло съм да съм изкорубвало щели сме да сме изкорубвали
2 лице щял си да си изкорубвал щяла си да си изкорубвала щяло си да си изкорубвало щели сте да сте изкорубвали
3 лице щял (е) да е изкорубвал щяла (е) да е изкорубвала щяло (е) да е изкорубвало щели (са) да са изкорубвали


Бъдеще време в миналото редактиране

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото редактиране

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение редактиране

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкорубвал бих изкорубвала бих изкорубвало бихме изкорубвали
2 лице би изкорубвал би изкорубвала би изкорубвало бихте изкорубвали
3 лице би изкорубвал би изкорубвала би изкорубвало биха изкорубвали


Повелително наклонение редактиране

единствено число множествено число
из·ко·руб·вай из·ко·руб·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни) редактиране

Минало страдателно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·руб·ван
непълен член из·ко·руб·ва·ния
пълен член из·ко·руб·ва·ни·ят
женски род из·ко·руб·ва·на
членувано из·ко·руб·ва·на·та
среден род из·ко·руб·ва·но
членувано из·ко·руб·ва·но·то
множествено число из·ко·руб·ва·ни
членувано из·ко·руб·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·руб·вал
непълен член из·ко·руб·ва·лия
пълен член из·ко·руб·ва·ли·ят
женски род из·ко·руб·ва·ла
членувано из·ко·руб·ва·ла·та
среден род из·ко·руб·ва·ло
членувано из·ко·руб·ва·ло·то
множествено число из·ко·руб·ва·ли
членувано из·ко·руб·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·руб·вал
непълен член из·ко·руб·ва·лия
пълен член из·ко·руб·ва·ли·ят
женски род из·ко·руб·ва·ла
членувано из·ко·руб·ва·ла·та
среден род из·ко·руб·ва·ло
членувано из·ко·руб·ва·ло·то
множествено число из·ко·руб·ва·ли
членувано из·ко·руб·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие редактиране

единствено число мъжки род из·ко·руб·ващ
непълен член из·ко·руб·ва·щия
пълен член из·ко·руб·ва·щи·ят
женски род из·ко·руб·ва·ща
членувано из·ко·руб·ва·ща·та
среден род из·ко·руб·ва·що
членувано из·ко·руб·ва·що·то
множествено число из·ко·руб·ва·щи
членувано из·ко·руб·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие) редактиране

из·ко·руб·вай·ки